И така, нашия разговор, който беше започнат, котарака го прекъсна, и той прекъсна! И той вече не можеше да се води! Тази невидима нишка, по която се движи мисълта и след това разговора, той беше прекъснат. Някой беше скъсал тази нишка, и сега нямаше нищо. Бяха ни попречили. Това се случи няколко пъти. И аз преди да почна да разговарям, се оглеждах дали са затворени вратите. А този котарак си ги отваряше сам. От кухнята, там имаше една дървена стълба, която водеше до втория етаж, той там се качваше, на четвърто-пето стъпало на тази стълба. От там скачаше върху дръжката на вратата, която врата затваряше кухнята от коридорчето, в което коридорче, беше дълго 3 метра на 2 метра, и там беше кревата на Борис, където спеше. И така, 99от кухнята той скача върху дръжката на вратата, отваря вратата и си минава необезпокояван, спокойно през коридорчето от 3 метра. Обаче, между това коридорче и другото антре има още една врата. Той се качваше на масата и отново скача върху дръжката на вратата, и отваря и тази врата. И така, той си отваря врата след врата. За него няма затворени врати, няма дръжки на вратата! Всичко е достъпно за него! И така, отваря и тази врата, минава през антрето, и влиза в стаята на Борис и на Мария, където се приемаха гости. Това нещо съм го виждал много-много пъти да го прави. Гледам го, чудя се и се мая какво нещо виждам! И виждам, че този котарак разиграва всички! И накрая, за вътрешната врата, която беше затворена, вратата, която беше за стаята на Мария, той се качваше на един стол, и повтаряше също своя номер. Така той отваряше три врати. Той не ги смяташе за врати, а за едно упражнение, и дори не и забавление. Така, че този котарак се движеше от една стая в друга. За него нямаше врати и нямаше дръжки на вратите.
