И правят лагер горе, събират се, идва Милиция, разтурва ги, разпилява разни палатки, други се крият! Изобщо - големи, неприятни сцени! И прибират си палатките в края на август, и есента Милицията и Комунистическата власт предприемат страшно много големи обиски, масивни обиски в Провинцията и в София на т.н. последователи на Учителя, и обират всичко! Същите обиски се правят и в дома на Борис Николов и на Мария Тодорова.
И след като станаха обиските аз отивам при тех, и те ме гледат ококорени. И аз казвам: „Спомняте ли си как аз ви предупредих на „Секирица", че вие ще направите погром и ще предизвикате обиски?" И казвам: „Борис, ти имаш вина за тази работа! Ти носиш отговорност! Нали каза, че носиш отговорност?" И той тупа в гърдите, и казва: „Да, аз съм готов!" И казвам: „Ти си готов, но има решение от небето-един от вас си заминава! Това ви го казвам на вас, заради това, което вие направихте!" И той казва: „Ние винаги сме готови да живеем и тук на Земята, и да живеем и в Невидимия свят!" И казвам: „Един от вас ще си замине. Довиждане! Всичко хубаво!" И си тръгнах.
А когато напусках „Секирица", отивам при Мария и казвам: „Мария, ние трябва да се противопоставиме на този човек. Това, което прави не е правилно - това е лъжа, измама и заблуда! И ще предизвикате властта, която е права да реагира." И казвам: „Дай да му се противопоставиме." И тя казва: „Виж какво, аз с Борис живея 50 години. Аз вървя с него. Аз не мога да му изменя и да тръгна с друг!" Ама казвам: „Той върши престъпления!" - „Престъпления, непрестъпления - аз съм с него!" Тогава казвам: „Довиждане! Остани си с него. Това е твоя избор." И се разделихме, и аз си тръгнах. В палатката легнах да почивам малко, целия ядосан, разхождах се до едно време. И точно тогава дойде камиона, натоварен с багажа на Елена Андреева. И след два часа аз си бях натоварил багажа, и пътувахме с камиона за София. Така, че това им го казах есента на 1975 г.
