И сега, което е най-интересното, аз понеже знаех, че ние, трябва да бъдеме регистрирани към Милицията, че ние тука сме на почивка. А в България тогава правилата бяха много строги - трябваше да имаш т.н. адресна регистрация, да се зачислиш към Милицията, да ти сложи печата. А този, който те е подслонил, трябва да се подпише като Домоуправител. И тогава аз бях взел 10-тина-15 такива адресни карти. Взех им паспортите на тримата, както и моят, попълнихме картите, подписахме в два екземпляра. Аз отидох и ги занесох на онзи, който беше лесничеят, и отговаряше за цялата тази област. Той се казваше Боре. И той ми се разписа, той ги вписа в своята тетрадка - има специална тетрадка кои са идвали, кои напускат и т.н. Записа всичко, подписах се на моя екземпляр, записа номерата на паспортите и аз се върнах.
Мина може би една седмица и било се е разчуло, че там горе на „Секирица" има дъновисти няколко палатки. И минава някакъв от Самоков, от Говедарци - двама-трима души, и крещят и викат защо сме си опънали палатките, и мърсиме и тъпчеме тревата, та да не можат после да я окосат. А палатките бяха долу до гората. Моята палатка, те изобщо не я видяха. Така, че това беше едно пространство 50 на 50 метра, което можеше да се тъпче.
Но те минаха, заминаха, след една седмица идват вече служители на МВР, с джип. И те питат: „Кой ви разреши тука вие да летувате, когато имате възбрана?" И аз казвам: „Ние сме индивидуални туристи. Ето ни паспортите, ето ни адресната регистрация, и ние сме зарегистрирани." И те казват: „Каква адресна регистрация бе, тука е планина, тука да не е град?" Казвам: „Знам, че е планина, но ние спазваме законите на държавата и на Милицията. Ето ги адресните карти. Оставили сме ги при Боре. Той има там една тетрадка. Ето ги нашите паспорти, номерата. Там ние сме зачислени, че ние сме на индивидуална почивка тук. Значи ние не сме скрити, не сме покрити. Ние сме регистрирани." И онзи, който беше командир, и казва: „Абе на теб как ти е хрумнало такова нещо?" Ами казвам: „На мен ми е хрумнало, защото аз същото го правех, когато бях преди 2-3 години се качвах горе на Салоните на Зелени рид, и също аз се зарегистрирах в хижата на 7-те Рилски езера." - „Ама ти ли си тоя, дето си бил доктор, и дето си се зарегистрирал с адресните карти, и дето всички са ти се смели?" - „Да казвам, те ми се смееха, но аз се бях зарегистрирал при него и нямах никакви неприятности с Милицията. А Милицията после дойде, провери, че те не са зарегистрирани в оная тетрадка, в която трябваше да се регистрират., и ги разгониха. А човек като отиде в хижа да пренощува, той си изважда паспорта, дава го на хижаря, хижаря го записва в тетрадката. И след като си тръгне от хижата, той му връчва паспорта. Това всеки един го прави, когато посещава дадена хижа. А тия горе направиха лагер, дадоха им тетрадка и не искаха да си вписват имената в тетрадката, за да не разберат кой е бил и кой не е бил." А пък казвам то всеки се знае кой е бил и кой не е бил.
И така, аз успях по стечение на обстоятелствата да умиря, и да усмиря тези проверяващи. Те отидоха, провериха паспортите на Борис, Мария и на Марчето, и казаха: „Абе казва, ние сега ще решиме какво да ви правиме. След няколко дена ще видиме какво ще ви правиме." И си заминаха. И ние чакахме те да дойдат, и да ни изгонят от „Секирица". Но те не дойдоха, и ние останахме. И вероятно бяха взели решение да изчакат. И понеже бяхме зарегистрирани, бяхме проверени, и така ни оставиха.
