Тя кимаше с глава, беше съгласна, обещаваше, но накрая на следващия ден нищо не излизаше на яве. Просто беше блокирана, беше вързана - и отвътре и отвън.
Веднъж се бях много ядосал! Ама толкова много ядосан, че се карах с нея. И моето скарване, и моята кавга беше от друг порядък. Започвах по съвсем различен начин и казвах така: „Абе как е възможно вие да ми губите времето?! Вие можете да си губите вашето време, но моето време е строго определено. Аз не съм дошъл тук за телохранител, нито за някаква прислуга, аз съм дошъл за работа, а вие ми пречите! Вие можете да не си свършите вашата работа, това си е ваша работа. Но нямате право да ми пречите, аз да си свърша моята работа." Тогава тя се стресна, и ме пита: „Ти смяташ ли, че аз ти преча да си свършиш твоята работа?" Отговарям: „Да, не само смятам, но ще ти докажа, че ти ми пречиш. Пример: ето 3 години ти ми пречиш да започна една работа. А каква е тази работа? - Да пиша, да запиша твоите опитности за Школата, да документирам живота на тази Школа. И всичко да се докаже исторически, че тази Школа съществува. А ти ми пречиш!" А тя пита: „Значи аз ти преча?" - „Да, ти ми пречиш съзнателно, защото смяташ, че ако започнеш да ми даваш тези опитности, и когато започнеш да ми разказваш, то ще смятат онези отгоре, че ти си си завършила работата, и ще те задигнат! Рано или късно ти ще умреш, както и всички простосмъртни, рано или късно ти ще си заминеш. Но хубаво е да си заминеш със свършена работа! Разбра ли ме?"
Тя стои стресната и казва: „Разбрах те, но нямам сили. Нямам сили! Всеки път, когато искам да работя, срещам външни и вътрешни противодействия. Или се разболявам, или се случи нещо непредвидено, че се ядосвам с Борис, и не мога да работя. Разбираш ли ме?" - „Да, аз те разбирам, че ти нямаш сили. И затова аз ти помагам, и затова аз искам да свърша онази работа, която ти не можеш да свършиш. Ето пример: от Невидимия свят и от небето ти дадат сили, а тези сили, които влезнат в теб, ти ги употребяваш за съвсем друга работа. Силата, която ти я дадат, ти я изразходваш, тя изтече и накрая - никакъв резултат! Е, защо ти дават тая сила?" Тя ме гледа: „Ама как така?" - „Ами ето така. Погледни тази крушка, която свети. Ето, аз протягам ръка и я загасвам чрез ключа. Е, защо не свети? Ами защото няма електрически ток! Ето сега ще завъртя ключа, тока преминава, крушката светва. Така е и с теб. Те ти дадат сила, ти я изразходваш, и крушката в теб загасва. Загасва - нямаш сила, нямаш светлина в съзнанието и не можеш да направиш нищо!" - „Ама ти вече ме направи и на крушка!" - „Да, ти вече си една крушка! Сега, ако светиш, това означава, че си поела ангажимент, взимаш сила от Невидимия свят, която ти изпращат, за да свършиш онова, което трябва да свършиме."
