По този въпрос може да се отговори ето така: много трудно, много продължително и много мъчително! Изобщо седна дума мъчение, мъчение и пак мъчение! Това мъчение, беше и за двама ни. Мъчение за мен, който изискваше, който настояваше, който подканяше, и то не с дни и месеци, а с години. А за нея също беше мъчение. Тя не беше готова да ги даде тези опитности, да ги разкаже тези опитности и да ги запише тези опитности -да ги запише на ръка. Как така? Ето така. Тя смяташе, че в нейното време ще се отворят външни условия и вътрешни такива в самата нея, и след това всичко ще потече по мед и масло - Братството на Изгрева ще има условия, и ще живее както по времето на Учителя!
Ама това Братство го нямаше, Изгрева беше разрушен! Т.н. последователи на Учителя бяха разрушени след процеса 1958-1959 г. И всичко беше разрушено! И никой не можеше да работи с никой, всеки воюваше срещу всеки, и всеки искаше да бъде ръководител. Това е положението. Аз това заварих. А тя също боледуваше и ще се спра после, когато говоря как записвахме нейните изпълнения песните на Учителя на пиано, тогава ще говоря подробно как тя боледуваше. И кои бяха тези, които й пречеха чрез нейните старчески заболявания да върши някаква работа. И така, аз категорично възразявах върху това, че тя трябва да чака некакви условия.
Говорех, че Изгрева го няма, че той е вече горе в Невидимия свят. Защото 90% от последователите на Учителя от времето на Школата, те бяха си заминали. А това е един израз, който се употребяваше за онези, които са умряли, т.е. умряли са, ама са си заминали в Невидимия свят. Това беше един израз от времето на Школата на Учителя, който и днес се употребява. А че наистина Изгрева е горе в Невидимия свят, по този въпрос изобщо не се коментираше.
