След няколко години след нейната кончина и смърт, видях Борис, че отново продължаваше да работи с материалите на Савка, и аз му казах последното желание на Мария. Той също си спомни за него. Казах му как съм взел тетрадката, и че тя е в мене. Той казва: „Донеси я." Казвам: „Аз ще ти я донеса, за да работиш и да изпълниме нейното желание. Онова, което е записала като мисли от Учителя да влезнат в V-тата част на Свещените думи на Учителя, които ти ще направиш. Но после тази тетрадка аз искам да дойде при мене." - „Да, ще дойде при тебе." И така, аз му казах официално какво беше желанието на Мария. Аз изпълних задълженията си.
Отидох и му занесох тази оранжева тетрадка, а той трябваше да изпълни своето задължение към Мария. Така после той включи някой цитати от тетрадката й, и тази тетрадка повече не дойде при мен. Отивам и казвам: „Искам оранжевата тетрадка." И пита: „Каква оранжева тетрадка?" - „Ами тази оранжева тетрадка, която аз ти я дадох и от която ти записа, извади, и сложи неща в V-ти отдел на Свещените думи." - „Няма такова нещо, няма такава тетрадка!" Е, какво ще кажете тогава? Така, че Борис не ми я даде. Той я скри, укри я и я предаде на други, само и само да не дойде при мене! А защо ли? Питайте го защо. Питам го: „Защо не я даваш? Ти си враг на Мария." Той мълчи. Като не може да отговори, и мълчи. Но за мен нещата беха ясни - в него влезнаха онези низши духове, които винаги го обсебваха и правеха всички бели и поразии след заминаването на Учителя. И те бяха, които взеха тази тетрадка и, която тетрадка изчезна от мен. Аз чаках 10 години след това за тази тетрадка, за да почна работа. Представяте ли си?! - От 1976 г., когато тя си замина до 1986 г. Накрая реших да почна да работя и без тази тетрадка. И ако се появи след време, тя ще ми бъде от полза, за да продължа и да приключа нейната работа. Друг едва ли би свършил някаква работа, понеже той нямаше изобщо представа от това, което аз съм работил с Мария Тодорова.
