Така че, когато записвах нейните опитности, аз знаех, че тя не може да направи нищо. И след като тя си замина, аз не бях получил нито един ред, написан на едно листче хартия от нея. Колкото и да ви чудно и необяснимо, това беше един факт. Аз се възмущавах, аз говорех, аз непрекъснато не се съгласявах-с всичко това, което ми се сервираше. Но накрая бях безсилен и оставих така - да върви, и да изтече техното определено време. След това си казах: „Все пак имам нещо в торбата." Имам нещо в торбата, но в тази торба аз съм сложил нещо, аз съм записал нещо и аз съм сложил в торбата. Но това съм го направил аз, но не и Мария Тодорова, но не и някой друг.
Така, че аз бях човек, който беше изпратен да свърши една работа. И срещу мен изскочиха всички, за да ми попречат. Аз имах определен план по всички текущи въпроси по които те разговаряха, спореха, умуваха. Те нямаха изобщо никакъв план, никаква концепция, защото те нямаха връзка с Невидимия свят, нямаха връзка с Вътрешната Школа, макар че бяха присъствали по времето на Школата на Учителя. За кои хора казвам, че нямаха връзка? Ама за тези, които ги посещаваха от сутрин до вечер и които се тупаха в гърдите, че са били в Школата на Учителя.
