Няколко думи ще разкажа за приемна среща на Учителя с брата на Савка Керемидчиева - Филип Керемидчиев. Учителят му казва в четири очи: „Филипе, да знаеш, отсега нататък, до края на века, ще има все по-лоши, по-трудни, по-тежки времена и така ще вървят работите - от лоши, по-лоши до 1999 г."
Имахме ние съмишленици и от военната йерархия, офицери. Обаче една сестра, съпруга на един висш офицер, често посещава Учителя и дълго остава на разговор с Него. Това е сестра Стоянова. Съпругът й - адютант на Фердинанд. И тя много пъти канила Учителя да посети нейния дом, да види нейния дом. Учителят доста дълго време й отказвал: „По-нататък". Но най-после един ден решава и й казва кога ще отиде и в кой ден. И пристига там на вечеря. Минала вечерята и Учителят се прибира на Изгрева. При следващото посещение на сестрата при Учителя, сестрата пита Учителят: „Учителю, какво ще кажете за моя дом?" „Ще Ви кажа сестра: Във вашия дом имаше и царе, и генерали, но Господа Го нямаше." Поздравявам от сърце, аз Нестор, сестрата, че имала доблест да го сподели това изказване на Учителя след посещението Му в техния дом, на стенографката Параскева Тодорова. Тя ми го преразказа този случай. Поздравявам я, Бог да я прости, мир и светлина за нейната доблест.
„Сегашният свят се нуждае от ученици и служители, които да учат себе си, а на другите, да слугуват. Вярвайте в Доброто и служете на Бога. В това се крие щастието на човека". (Учителят)
