Но не успя! Аз изпълних своето обещание, аз не я предадох и не й измених! И тя казваше: „Слушай какво, всеки може да ме предаде, но само ти не трябва да ме предадеш! Предадеш ли ме - аз съм загубена във Вечността като човешка душа, излезнала от Бога!"
Така, че тази душа, излезнала от Бога има своя проекция, беше в Школата на Учителя, и остави своята историческа следа. Остави я, но благодарение на мен - Вергилий Кръстев! Благодарение на мен, а не на онези, които откраднаха чувала с тефтерчетата, не онези, които откраднаха нотните записи и нотната тетрадка! Не онези, които окрадоха всичко с цел да унищожат, и на които така наречения майстор Борис даде всичко, понеже онези щели да работят за Бога. А аз, който бях изпратен там, те ме смятаха, че аз не съм нищо! Не, аз бях нещо, защото Онзи, Който ме ръководеше беше не само Нещо, а беше Велик Учител! По този въпрос така.
