8.13. ПРЕДАТЕЛСТВОТО КЪМ „ИЗГРЕВЪТ", ТОМ V И ВЪЗМЕЗДИЕТО
И сега, накрая ще кажа как другите я предадоха, и как другите я измениха, и как искаха да я ликвидират, унищожат и да няма следа от нея. Ето как - „Изгревът", том V беше излезнал от печат. И аз реших да го изкарам на Рила по времето на летуванията на т.н. Бяло Братство. Работех с Вихър Пенков и с Марийка Марашлиева. Дадох пари на Вихър Пенков, напълни колата с бензин. Качиха се с Марийка и Ефросина, взеха палатка, отидоха на хижа „Вада". Там разположиха палатката до реката да седят няколко дена, като Марийка е спала в хижата. Целта беше да изложат там книгите, да покажат „Изгревът", V-ти том. И който мине от там, този, който се качва нагоре на Рила, да си купи някоя книга.
Обаче, минават ден, два, три, четири, пет, шест, седем - една седмица, минават стотина човека, но никой не купува! А пък дори един му казал: „Абе аз ще купя книгата, обаче, ако ми я качиш горе." Представяте ли си?! И накрая става некъде 16-17 август, но по това време времето е дъждовно. И Вихър Пенков слага 25 книги, това означава към 25 килограма на гърба си, слага ги в един найлон на раницата. И с жена си Ефросина тръгват пеша, и стигат до новата хижа. Вали, преспиват. На 18 са там и през нощта на 18 срещу 19 валежа спира, духа вятър - изчиства облаците, изчиства небето. И на сутринта на 19 август, когато са съборните дни на 7-те Рилски езера, те се качват до хижата „7-те Рилски езера" и виждат, че всички са се качили на „Езерото на Чистотата", за да играят Паневритмия. Те се качват с Ефросина, и заварват как онези играят Паневритмия. И Вихър разтваря раницата, слага един найлон, и слага десетина книги от „Изгревът", V том, така наредени един до друг.
Свършва Паневритмията. Към 600 човека минават един след друг покрай книгата, и се подиграват, смеят, и обругават книгата!
Вихър седи, мълчи и никой не купува нито една книга! А оня, който беше минал отдолу на хижа „Вада", и който беше казал: „Ще я купя, ако я качиш горе." Вихър го вижда и казва: „Ти нали обеща да я купиш горе. Ето, книгата е горе - тука е. Хайде - купи я." А той му казва: „Нямам пари!" - „Е, как така нямаш пари бе, трябва да се купи една книга! Всички минават, никой не купува, всички се подиграват на книгата!" И този ходи, върви, суче: „Сега ще ходя да събера пари." И Вихър му казал: „Слушай какво, трябва някой от вас да купи поне една книга." И накрая онзи тръгнал да събира пари. А той пари има, но не иска да я купи! И накрая от кумова срама ли, от какво, що и как, събрал ужким пари, отишъл и купил една книга.
Така, че тези 600 човека минаха и се подиграваха, и никой не купи нито една книга, защото тази книга беше обещана да се купи още на хижа „Вада". Та тя е продадена на хижа „Вада", а не горе на Езерата. Така, че от тия 600 човека, никой не купи нито една книга! Вихър Пенков и жена му събират книгите разочаровани, и полека-полека слизат на „Вада". Когато слизат, вече започва да духа вятър, облаци, дъжд, и от този ден на 19 следобед, цяла нощ, цял ден и следващите дни и седмици до към 5-10 септември вали дъжд, мъгла, дъжд, мъгла, град бие горе по палатките. И те не са могли да играят нито една Паневритмия, не могат да чуят нито едната цигулка - седят и мръзнат в палатките.
Така, че онези 600 човека се подиграха върху V том на „Изгревът", който е Вътрешната Школа на Учителя из спомените на Мария Тодорова. И тогава Небето им закри външните условия да провеждат своя т.н. братски живот. Не само им отреза външните условия, но им отреза и вътрешните условия! Не само за сега, но за вечни векове!
