След като Мария Тодорова си замина, след като я погребаха, аз отивам при Борис и казвам: „Искам да прибера нещата на Мария." Той казва: „Добре, прибери ги." Аз намерих един голям чувал и започнах да слагам всички нейни тефтерчета, всички нейни записки от шкафчето, и преглеждах насам-нататък, и аз напълних чувала. Исках да го взема. Но Борис ме помоли да постои 40 дена. Нали знаете, тези 40 дни, когато душата се отделя от тялото и т.н. Аз казах: „Добре." След 40 дни отидох, но чувала го нямаше. Той беше изчезнал! Борис го скри от мен, и го даде на други. Отивам и питам: „Къде е чувала, който аз напълних?" Той мълчи. - „Питам те Борисе, къде е чувала? Този чувал аз го напълних с нещата на Мария. Мария ги беше обещала на мен. Само аз мога да се справя с тех, защото само аз знам нещата. Аз съм работил 10 години. Защо ги откраднахте от мен, и кому ги предаде?" Той мълчи.
Така, че тези неща отидоха в други хора, които нито я познаваха, нито я знаеха, нито знаеха нещо за нейния живот, нито пък тя беше им разказвала нещо от тези опитности, които аз в последствие обработих, и които аз отпечатих в том V на „Изгревът".
Така, че всички тия тефтерчета не дойдоха при мен. Чувалът изчезна! Враговете го взеха от мен, и го предадоха на другите. Ето, днеска е 2006 г., а 1976 г. си замина. Това са 30 години. Изчезнаха тефтерчета, които лично бях сложил в чувала.
Врагове и престъпници! Кои ги отнеха? - Ами онези духове, които влизаха в Борис и онзи майстор Борис, който идваше, който нареждаше, махаше с ръка. Онези, които идваха при него, виждаха тялото на Борис, но те не знаеха изобщо истината за Борис, че това не е Борис, а онзи другия - врагът на Учителят, врагът на Словото на Учителят, врагът на Школата на Учителят, и врагът на всички тех. Тоя, който разруши цялото общество, тъй наречено Братство и онова, което беше оставил Учителя. Той е причината, и той разруши!
И така, той не ми даде този чувал. От 1976 г. до 1986 г. - 10 години аз искам този чувал и други тефтерчета, но той не ги даде. Просто не знаеше на кого ги е дал, кому ги е дал. Пък не знаеше и защо им ги е дал. И така, това обещание, трето обещание на Мария към мен не се изпълни, и това й повреди на нейната работа, която трябваше аз да довърша. Така, че също не дойдоха и нейните тетрадки, онези тетрадки на които тя беше записала собственоръчно разговорите с Учителя. Бяха запилени някъде -нямаше ги! Целта беше да се попречи да се свърши работата на Мария.
Кои сили бяха това? Това бяха онези сили, които разрушиха Изгрева, които рушеха всичко, което беше Учителят направил, и което беше оставил не само за българския народ, не само за Славянството, но и за цялото идно човечество. Така че беше много трудно, жестока разправа! Тя беше човекът, за който живот означаваше само едно - саможертва. Първа и безусловна преданост на Борис, безусловна преданост на Делото на Учителят. И накрая Борис я предаде! Предаде я, и я ликвидира окончателно!
И няколко пъти му казвах: „Слушай какво, този чувал аз ще го опиша и ще го разкажа, и няма да ти се размине!" А той се усмихва: „Ами напиши го." Представяте ли си?! Той смяташе, че аз няма да го напиша. Ето -30 години след това - днес 2006 г., аз съм преглеждал записките, които съм ги писал преди толкова много-много години. И сега като чета своите записки, аз се връщам назад, и казвам: „Да, дойде време да ги опиша. Ще ги опиша, за да се знае при какви условия съм работил аз. Да се знае при какви условия е работило това същество, на име Мария, която искаше да даде вътрешната Школа на Учителя като идеал на Великите души!"
