Бях близък с д-р Дафина Кьорчева и дълги години приятелствахме. Тя беше, освен като лекар-гинеколог, рядък човек, една рядка българка, сестра на многоизвестния наш юрист, литератор, литературен критик, адвокат Димо Кьорчев. От Търново са. Разбира се той бе от Стамболовистката партия. Това е две думи за семейството.
Д-р Кьорчева ми разказа следния случай. Една госпожица дошла при нея да я прегледа като гинеколог и между другото, в разговора пожелала и помолила д-р Кьорчева да отиде при монсеньор Ронкали, който живееше на ул. „Марин Дринов" тук в София и да го помоли. Тя горещо желае - госпожицата, да бъде изпратена някъде в някои от католическите ордени по света. А те имат много такива. След като му е разказала какво желание има момичето, госпожицата, Ронкали й отговорил: „Вижте, г-жа Кьорчева, аз съветвам да кажете на момичето да се откаже от това намерение, тъй като много са строги програмите на ордените по Източна Азия, Южна Африка, Южна Америка. Това е моето мнение." Така завършва срещата с Ронкали. А Ронкали беше монсеньор. Той изпълняваше длъжността - представител на Ватикана в България. И след това стана след време папа Йоан XXIII. С него започнаха реформациите във Ватикана. Той знаеше за Учителя и част от неговите идеи от България занесе във Ватикана.
Анджело Ронкали е роден 1881 г. в бедно многодетно семейство. През 1904 г. завършва семинария, става свещеник, а през I-та Световна война отначало е санитар, а след това капелан във военна болница. През 1925 г. Папа Пий XI назначава Ронкалий за папски дипломатически представител в София. Това му донася звание епископ. От 1925 г.-1939 г. е в София. Той познава Учителя Петър Дънов и е чел негови беседи.
От 1939 г. до 1944 г. е назначен в Турция за папски наместник.
В края на 1944 г. е назначен за нунций в Париж, който наскоро е освободен от хитлеристката окупация. Този пост се смята за един от най-важните в дипломатическата мисия на Ватикана. Дотогава смятат, че папа Пий XII е поддръжник на Хитлер и Мусолини и французите са настроени враждебно към Ватикана. Ронкали е вече кардинал и успява, благодарение на своето умение, да промени политическата атмосфера във висшите кръгове.
Кардинал Ронкали съдейства много на българската делегация в състав: Кимон Георгиев, Васил Коларов, Георги Кулишев, на Парижката мирна конференция, състояла се от 29 юли до 15 октомври 1946 г. Той многократно кани на правителствени приеми българската делегация и я представя на високопоставените лица от Англия, Франция, САЩ. Без неговото застъпничество българската делегация не би могла да направи неофициални дипломатически контакти. Българската делегация настоява България да бъде призната за съвоюваща държава в антихитлеристката комисия, и че е започнала военните действия срещу германските войски още на 10 септември 1944 г., а не след подписването на примирието на 28 октомври 1944 г. на България със СССР, Англия, САЩ.
Целта е да се смекчат някои от клаузите на мирния договор, насочени срещу целостта на българските граници.
Кардинал Ронкали, с неговия голям пост в Париж, е имал голямо влияние всред съюзниците, понеже той официално ги подкрепя още от 1939 г., въпреки неодобрението на папа Пий XII. Това се е знаело от всички. Той е бил полиглот и е контактувал свободно, без преводач.
През 1947 г. Георги Димитров лично благодари на католическия представител на папата в София, в присъствието на неговия секретар, за помощта, оказана на България от кардинал Ронкали през 1946-1947 г.
От 1947 г. до 1953 г. е в Париж кардинал. От 1953-1958 г. е патриарх на Венеция. От 1958 г. до 1963 г. е избран на папския престол на 77 г. под името Йоан XXIII. Това е било истинска сензация.
Той се обявява за мир и мирно съвместно съществуване на държавите с различни социални системи. Той е срещу въоръжаването, срещу „студената война" между Изтока и Запада. Той издига лозунга „Мир на земята", застъпва се за социално равенство, прави църковна реформа да установи контакт между евангелието и съвременния свят. Заради неговите реформи го наричат „Червеният папа". Смятат, че идеите, които носи със себе си, са чужди идеи на римо-католическата църква. А това са идеи, които се намират в Словото на Учителя Петър Дънов, които по времето на своето пребиваване в София 1925-1939 г. Ронкали пряко или косвено е взаимствал от Словото на Учителя.
Ето един пример, как работи Небето със своите служители: чрез Духът, чрез Слово и чрез Дела.
