И така, аз трябваше да спася каквото можеше да спася. Аз се чувствах в онази малка стая там докато чаках, че съм хванат в някаква невидима мрежа. Исках с нокти и със зъби да разкъсам тази мрежа, за да можех да се освободя, а не можех! Как се метах в нея като риба, извадена на брега! Защото аз точно имах това усещане, че бях риба. Това беше жестока битка! И накрая, в последния момент, в последното мое издихание виждах как се протегаше една невидима ръка и разрезваше с ножа си мрежата. Хващаше ме - риба, която едвам дишаше с хрилете си, и ме хвърляше обратно в онази велика, огромна река от която бях изваден. Аз потъвах във водите, потъвах във водите и се освобождавах от мрежата. И след това заспивах на леглото в тази стая. И когато отварях очи, усещах, че съм отново в моите си води - водите на великата река на живота. И така, след това ставах, приготовлявах си багажа, и полека-полека се измъквах, и си заминавах за град Своге, където живеех и където работех.
Вие били ли сте риба, хваната в мрежа и извадена на брега? Вие били ли сте риба, обречена да загине на брега? - Не сте били! А аз бях. Аз бях всеки път, когато отивах там. И всеки път някой протягаше с ръка, разрязваше тази мрежа, освобождаваше ме и ме хвърляше във великата река, която течеше през мен. Тя идваше от безкрая, тя идваше от онзи извор на живота, минаваше през мен и продължаваше по-нататък.
И тази река в момента премина, и се осъществиха поредицата от „Изгревът". Така, че днес аз гледам пред себе си „Изгревът", том XXII. А това не е случайно! Рибата успя да премине от единия край, до другия край на реката - от I том на „Изгревът" до XXII том.
