Всички, които се движеха около него идваха и мелеха като воденица едно и също нещо. Този или онзи казал това, онзи казал онова. И всички чакаха, че нещо трябва да се случи. Те усещаха, че в пространството около Борис има нещо, което става, и че нещо се случва. Техните съзнания като радари обхващаха и усещаха, че има нещо. А не знаеха, че това нещо, което те чакаха да им се случи, беше това, че аз бях приет в този дом и бях там, макар че бях скрит в онази малка стаичка като приказката за Пепеляшка.
И накрая, веднъж им казах: „Ето, ето мен ме изпратиха при вас. Това е, което има да се случи. Друго не може да ви се случи, освен това, че ме изпратиха при вас. А вие ми губите и моето време, и вашето време!" Гледаха ме и не могат да се начудят!
После, аз имах знания! Аз не бях случаен човек, изпратен при тех! В мен беше складирано огромно окултно знание от минали епохи! И в даден момент, когато ние говорехме, в съзнанието ми излизаше така като огнен лозунг написан онова, което аз трябваше и го изказвах като окултен закон. Те ме слушаха и се чудеха, откъде може да ми дойде в ума точно това.
Пример: говориме за някаква случка, за някакво събитие. И аз изваждам изведнъж окултния закон. А те стоят, и ме гледат ококорени. Така, че тези ококорени очи още стоят пред мене. А това знание стои там складирано от векове в моето подсъзнание и от време на време идва, когато му дойде времето, и когато трябва в някои моменти да изкажа нещо. То идва изведнъж, влиза в съзнанието ми и аз го изказвам. Или пък аз взимам, и го написвам. Та големи преживявания и опитности имах с тях, които не могат да се опишат всички. Това можеше да се опише и да се разкаже, но тези случки бяха толкова, че не бяха за виждане, не бяха за слушане, не бяха за говорене, а камо ли да се опишат!
