Една от малките, но за мен, брат Нестор, съществена опитност е тази, от първото ми посещение при Учителя, лично, в четири очи. Разбира се аз Му разказах това, което ме интересуваше, което ме вълнуваше във връзка с фамилията, със семейството ни. Това беше по време на II-та Световна война. Учителят, от всичко това, което Му казах и разказах, след като ме изслуша, Той само каза едно изречение: „Четете беседите на домашните си!" И се изчерпи въпросът. Стоях известно време, виждам че няма друго какво да ми каже и излезнах си. Но впоследствие разбрах, отначало не знаех, че Учителят вижда далече, чува далече. Аз наистина изпълнявах ревностно съвета му. В кухнята, където живеехме, на ул. „Венелин" четях на моите братя, сестри, майка ми, баба ми. Впоследствие когато разбрах, че Учителят вижда и чува от далече, Той констатирал, че аз съм извършил тази Негова препоръка, която е, все пак, на друг език казано, послушание. Той много държи, не само Той, но и Христос и Стария Завет - за послушанието. Не е имало случай когато посетя Учителя за лична моя работа, или за някой друг, винаги ме е посрещал с открити обятия и с необичайно разположение. Каквото ми е казвал - изпълнявал съм го с послушание. Благодаря, че съм бил послушен.
