Затова пък онова, което аз записах, го има като спомени на Мария Тодорова и Борис Николов в I том, има ги спомените на Борис Николов в „Изгревът", том II и III. А на Мария Тодорова е „Изгревът", том V. Така че това нещо се реализира от мен, но не от тех.
И ме питат, и ми казват: „Защо казваш „Аз"?" - „Ами аз съм този, който направи това всичко, а те бяха онези, които пречеха, които не направиха всичко, и които се явиха да провалят всичко, да затрият всичко и да затрият всекаква една следа от Школата. Но не успяха! Успяха не само в части, може би успяха 90%. А онова, което аз спасих, е само 10%.
Така, че тези 22 тома на „Изгревът", които аз съм издал към днешна дата - 14 май 2006 г., това се равнява само на 1/10 част от онова, което аз успях да спася. А онези 90% изчезнаха. Изчезнаха, загубиха се безвъзвратно, но не от времето, не от нещо друго, а те бяха унищожени. Те бяха унищожени от онези сили, които воюваха срещу делото на Учителя. Те воюваха чрез властите, които обсебваха и чрез онези последователи на Учителя, които се явиха най-големите Му врагове. И аз много често цитирам това изказване на Учителя, където Той се обръща към тех, и казва: „Мои мили и обични приятели, мои мили и обични врагове от памтивека!" Да, те бяха врагове на Делото Му от памтивека! - От време оно, от време сегашно и за време в бъдеще. Това нещо аз го заварих, това нещо аз го изживях, това нещо аз го изпитах на гърба си, това нещо аз го описах, и го има в „Изгревът". Това е поредицата на „Изгревът", заплатена с живот и кръв, със сили и време! И това време никога не може да се повтори, и тези сили никога не могат да се повторят, и да се дадат отново.
Онова, което ми беше дадено като време и сили, аз успях да реализирам дотолкова, доколкото можах, защото не забравяйте и друго, че аз не бях само изпълнител на тази програма. Аз бях изповедник на тези хора, и тези хора ме натоварваха с техните карми. Аз, трябваше да разрешавам някой неща, за да се освободят съзнанията им, за да могат те да говорят и да имат свободно време. Така, че всяка една опитност, всеки един спомен, всеки един лист хартия от „Изгревът" означава, че аз съм заплатил жестоко с време, със сили и с енергия. Аз съм въплътен и вграден в „Изгревът", така както и те са вградени чрез техните живи опитности. А като наблюдавате снимките от XXII том на „Изгревът", ще видите, че ви гледат живи хора - живи хора, които са били, които съществуват и които присъстваха, когато подготвяхме този том. Те стояха над мене и присъстваха, когато подготвяхме тези снимки. Снимките бяха отворени, те се отвориха и през тях ме гледаха живи хора: мигаха, гледаха, говореха ми и аз бях и се намирах в пряко общение с тези хора.
Така, че това нещо, което аз го изпитах, го изпитаха на гърба си и моите сътрудници, които работеха по този том, а имената на тези сътрудници са написани отзад. И това беше изпитано и от Вихър Пенков и Ефросина Ангелова-Пенкова, и от всички, които работеха по този том. Така, че да не смятате, че това е дадено съвсем случайно? Че някой се явил там на строго определено време, и взел нещо, че записал! Няма такова нещо! Не е взел, и не е записал, а е водел борба и битка с този змей - 7 глави змей! Пък после се явиха на всяка глава по 3 глави - 9 глави змей, с който аз съм се борел! Как оживях, аз не зная! Но пред мен стоят 22 тома. Това е към днешна дата. Сега е 19 часа и 45 минути на 14 май. Ще продължим утре с № 4 от записаните мои спомени.
Ей хора, да знаете, че 14 май е голяма дата за учениците на Духа!
И сега, когато днес прочетох 3 листа от тези спомени, аз се връщах назад и четейки ги, аз едновременно добавях и някой неща от мен, които излизаха в момента в моето съзнание. Но ако не бяха написани тези неща преди много-много години, аз това, което ви разказвам не бих могъл да го разкажа, защото това е едно отминало време, което много трудно се възстановява в човешкото съзнание. До тук така.
