До Изгрева имаше една фабрика, където изработваха гуменки, по онези гладни военни години. Те се правеха от плат, а стъпалата бяха от гума. Няколко наши сестри работеха там. Решават да направят един чифт гуменки за Учителя и да ги подарят за рождения му ден -12 юли, на Петровден. Решили също, че докато ги правят, ще пеят непрекъснато песни от Учителя.
Гуменките били готови, завили ги в пакет и Ана Шишкова ги поднесла на Учителя за рождения му ден от името на цялата група. Учителят ги приел. Благодарил.
На самият ден - Петровден, Учителят е облечен строго официално, със светъл костюм, но за изненада на всички, бил обут с бели гуменки, а не с официалните си обувки. Всички се чудели. Само сестрите, направили подаръка, гледали, не вярвали на очите си и плакали от умиление, че Учителят зачел тяхния труд и уважил подаръка им.
Да уважиш най-скромните, да зачетеш най-малките, да повдигнеш нуждаещите се - това само Учителят можеше да направи. А ние го видяхме -и в делник, и на празник. Учителят винаги е Един и Същ и Въздесъщ.
