ЗАЩО И КАК Е НАПИСАН И ПУБЛИКУВАН ТОЗИ МАТЕРИАЛ
Днес е 14 май 2006 г., часът е 10,30 сутринта, ден неделя
Този материал, който ще прочета на магнетофонен запис, за да бъде въведен този материал от Полина, е написан, когато съм бил на 50 години.
Аз съм роден 1938 година, и като прибавим 50 години, прави 1988 година. През 1989 година дойдоха промените в България. И така, към 1988 година, като прибавим 12 години, това прави 2000-та година. И като прибавим още 6 години, всичко прави 18 години.
18 години чака този материал да бъде задвижен и да бъде въведен, за да може да влезне в поредицата „Изгревът".
18 години, не е малко време! Човек се ражда, навършва 18 години, някой се омъжват, други отиват войници и започва техния живот като граждани на тази страна. Така беше по мое време, когато аз бях младеж, войник, възмъжах и накрая остарях. Сега в момента 2006 година, аз съм на 68 години навършени. И затова вече аз по-трудно ще го чета. Но дано имам сили, за да го прочета, за да може да остане за следващите поколения!
I. Този материал е написан много трудно и той беше определен, за да влезне след материала на Мария Тодорова, който аз съм публикувал в том V от „Изгревът". Той е със спомените на Мария Тодорова. Но този материал тогава аз не го включих, поради различни причини, защото смятах, че ще му дойде времето. И това време дойде. Кое е това време? Ами в работата ми с Борис Николов. Аз съм -записал над 25 часа неговата поредица „Пътят на ученика". Тази поредица „Пътят на ученика", Марийка Марашлиева я прехвърли на машинописен текст, и от тези записи аз в последствие съм пускал на магнетофон, и на ръка съм записал онова, което е говорил Борис Николов. След което аз диктувах на Марийка Марашлиева. Тя го записваше на пишещата машина. След което се предаде на компютърен набор. И така се оформи „Пътят на ученика", в който влизаше спомените на Борис Николов, отпечатани в I том, както и в II и III том на „Изгревът". Това беше една много трудна работа! И сега като си припомням, аз се учудвам как съм успял да завърша тази работа!
II. Втората голяма работа на Борис Николов, която той успя да предаде, това беше „Мисли на ученика". Това са негови мисли, които той в разстояние на много години е записвал в своите тефтерчета. Накрая аз го накарах, той след това ги прехвърли в тетрадки и ми ги издиктува на магнетофон, което аз записах. След това, този магнетофонен запис аз го прехвърлих на касетки. Това е някъде към 25-26 часа. След което аз го предадох да се прехвърли на машинописен текст от Марийка Марашлиева, но тя работи някъде до към средата. Тя вече беше възрастна, и не можа да свърши тази работа.
В последствие аз този материал го предадох на Полина, която в момента го почна още от самото начало, и така оформи „Мисли на ученика" от Борис Николов.
III. Третата голяма работа, това беше да се прехвърли и да се въведе на компютърен набор, и да се подготви под печат този отдел, наречен „Окованият ангел". Част от него аз съм публикувал в „Изгревът", том III накрая, и съм изваждал отделни пасажи на които съм сложил номера, за да защитя моята теза във връзка с онзи материал, който съм въвел за събитията, развили се с последователите на Учителя след 1945 година до процеса срещу Братството 1958-1959 година, гоненията срещу
Братството, и големия обиск на 6 срещу 7 декември 1957 година, и всички събития, които следваха след това. Така, че този „Окованият ангел" ще влезне в този том, който подготвяме. Виж „Изгревът", том III, с. 271—IV. И накрая, трябва да дойде и материала, който аз в момента ще диктувам, а това е: „Работата ми с Мария Тодорова".
Записал Вергилий Кръстев, след като подготвих „Изгревът", том V. Това го оставих към друг том, и той има към 25 листа. Вероятно ще се прибавят и други страници, които аз имам и съм подготвил, но това е една много трудна и мъчителна работа!
Дано мога да си прочета онова, което съм записал, и дано мога да влезна в този материал. А този материал означава описването на една епоха, която е много трудна за мен, за да се върна назад. И беше още по-трудно и мъчително, за да я премина! Как съм я преминал - аз още не мога да проумея на този етап! Добре, че още съм жив!
И така, сега ще почна последовател но да разчитам моя първоначален текст. Ще ми бъде много трудно, защото аз съм вече възрастен. А това е писано, когато аз съм бил в разгара на своите сили. И съм го преминал гол и бос. И гладен и жаден!
И така, да ви пожелая приятно слушане! А на Полина да пожелая, да може да положи усилия да запише този текст, който аз записвам, защото това е нейното време за работа по поредицата „Изгревът"!
