6.1. Днес е 2014 г. Цяла година се подготвям за тази година. Тя ще бъде за Сава Калименов. Връзките между хората идват от векове. Спомням си, че през 1969 година аз работих в провинцията, и от там ми дадоха адреса на Сава Калименов от гр. Севлиево. Аз му дадох една поръчка, и той ми изпрати посочените книги. Изпратих му парите. Направи ми впечатление, че каквото поисках, веднага ми го изпрати. За мен беше повече от интересно! Беше загадка!
6.2. По-късно, през 1972 г. се разправях за архива на Олга Славчева. Той ми съдействуваше, колкото можеше. Той беше вече възрастен.
Онези, които ми пречеха, бяха в рода му. И останаха непредадени много неща от архива на Олга Славчева. Също и негови неща, както и снимките, които съм описал. За Олга Славчева виж в „Изгревът", том XXVI, с. 948-949, за работата ми със Сава Калименов.
6.3. Как действува Творческия Дух, е описано в глава I.
Разказваше Сава Калименов, че веднъж Тодор Стоименов го запитал съвсем сериозно: „По какъв начин пишеш тези уводни статий, както и останалите?" Отговорих му: „Не знам как ги пиша!" А той не знае, че това е работа на Духа, Който идва у мен и Той е Този, който пише. И аз не Го познавам. Дори моите роднини по плът, жена ми и децата ми, смятат че това, което пиша няма никаква стойност и особено поезията ми."
Аз това го запомних. И затова включих много неща от неговата поезия. Имам я, и я ценя като резултат на Творческия му Дух.
6.4. Аз със него съм работел 44 години. И накрая, трябва да излезе неговия том от „Изгревът". Знаете ли колко хора са участвували? Та са описани. Това е непосилен труд! И те са работили безвъзмездно. Други не биха работели и срещу заплащане. Не биха могли да издържат на материала! За тях това е безсмислено! Но за мен това е повече от злато!
6.5. Това е колективен акт от труда на много човеци. Имената им са отбелязани накрая. Но онова, което са изживяли и което са изтърпяли, то никой не може да го напише!
6.6. Трябва да разкажа и нещо, което ми се случи съвсем неочаквано.
Обажда се една жена и ми съобщава, че трябва да ми предаде един плик, предаден от някакъв човек. Отивам и се срещам, предава ми плика и там се оказват към 400 долара. И така, през месец ми предаваше по един плик. Не ми казваше кой ги изпраща. И аз направих грешка, че ги приех. И около една година.
Мина се известно време и се обажда Елена Николова, че тя е изпращала тези пари. Обща сума = 2 800 долара. Аз се изненадах. След развитията на събитията, аз ако знаех, че тя ги изпраща, не бих ги приел. Но смятах, че незнаен благодетел ги изпраща. Бях излъган! Бях с чужди пари.
6.7. Един том от 1 000 страници за 1 000 бройки, струва около 10 000 лева, без да се изплаща за труда на работещите. Това е една друга работа - че тук се работи по идейна насока - безвъзмездно, но в името на един идеал.
Идеалът го спазвам и го съхранявам!
6.8. Аз вече работя цял месец, докато подредя неговия материал. Това бе непосилно за мен!
Първо: Аз преглеждах страница по страница оригиналния материал, поставен в 15 папки лично от мен преди много, много години. Аз го бях забравил. Сега си го припомнях и се срамувах от себе си, че толкова много съм го забавил!
Срам не срам, да не съм се захващал за хорото!
Второ: След като е въведен от Яна поп Янева, той е разпечатан. Даден е на друг човек да го сравни, да го прочете. А това са вече две папки от всека глава - проверка и корекция на всички грешки. Вкарва се отново в компютъра, прави се последна разпечатка, и ми се изпраща. Това го направи Нонка Матеева от с. Ботево, Видинско.
Трето: Вихър Пенков го разпечати след последната корекция и с Ефросина Ангелова-Пенкова го сложиха в 15 папки, и се донесоха за проверка.
Четвърто: Аз започвам проверка на оригинал ната тетрадка с първата разпечатка. Отбелязвам къде има пропуски. След това проверка на същия материал с последната разпечатка. Вече съм навлезъл в материала.
Пето: Отбелязвам си какви броеве от вестник: „Братство”, трябва да извадя и да приложа, за да може да приложа от тях за скенер. И това е много трудно! А как ще ги извадя, един Господ знае! Аз не. Аз не зная! Всичко съм предоставил на Онзи, Който ръководи този том XXIX.
Шесто: Дадоха ми решението, че за Посвещението, трябва да се подготви „Мисията за Славянството”, отпечатано в неговия вестник „Братство”. Още по-трудна задача!
Седмо: Снимките. Аз съм заснел един филм през 1972 година на Салоните, и него ще предложа. Открил съм и други снимки, където може да го срещнем.
Освен това. през 1982 г., когато работех с него и записвах 4 дни спомените му на магнетофон, то аз бях взел фотоапарат и направих 3 филма с негови снимки. Може да са 100 броя.
И понеже не ми се предават негови снимки, то аз си имам всичко.
Осмо: Аз съм направил 2 филма на камера с него. А това е около 8 минути. Ще го прожектирам на екран, когато правя за него концерт-рецитал. И ще му включа и говора. Та аз съм работил 4 дни, и имам с него запис на магнетофонна лента 12 часа.
Вие знаете ли какво означава 2 ролки х 6 часа = 12 часа? Нищо не знаете! Непосилен труд!
На концерт-рецитал посветен за него, ще ви пусна филма, заедно с неговия глас. Ще бъдете положени на колене!
Девето: И сега ще ми се фукат! Не можете!
И сега ми се пречи! Не можете!
И сега смятат, че съм прибрал парите от 2 800 долара, и съм ги присвоил.
Не съм ги прибрал и не съм ги присвоил, но съм ги вложил в томовете на „Изгревът”.
Досега са излезнали 28 тома - към 2013 година. Те без пари не се отпечатват.
А сега за тома на Сава Калименов. том 30 съм си намерил пари! И за том 31!
Десето: Ето сега ще ви цитирам нещо от Евангелието - Послание от апостол Павел до Ефесяните, гл. 6, ст. 12. А то е следното:
„Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тая тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места."
Аз също водя тази борба. Засега съм жив! Онзи, Който е водил тази борба по онова време, е същия този, Който води тази борба по сегашно време.
Времето е същото, защото враговете са същите.
Но сме в различни човешки тела, понеже сме се родили на Земята по различно време.
Но Онзи, Който ни ръководи навремето и сега е един и същий! Това е Христовият Дух, защото Той обхваща времето и пространството, и за Него няма време от преди 2 000 години, и времето през 2014 година.
То е едно и също време. Важното са резултатите и онова, което сме реализирали по различно време, ръководени от един и същи Дух. А това е Духът Христов, Който влезна в тялото на Петър Дънов на 15 август 1912 година, и Той стана Миров Учител на Всемирното Бяло Братство, което управлява Битието и Небитието.