В онези години, когато Учителят отвори Школата, ние младите дойдохме от различни среди. Имаше и анархисти, каквито бяхме мнозина. Според нашите идеи, които носехме в себе си, най-важния въпрос бе въпроса за собствеността, която трябваше да се разруши като такава. Комунистите също настояваха да се премахне и смятаха, че тя е главния враг на бедността и крепител на богатите и богатствата им.
Ние бяхме в Школата на Учителя. Едни бяха на Изгрева, други бяха в провинцията и отвреме-навреме прехождахме на Изгрева. И много пъти му задавахме такива въпроси и той ги разглеждаше в съборните дни, когато се събираха стотици хора от цялата страна. Това бяха годините от 1919-1922 г.
Аз веднъж застанах пред Него и Му поставих този много важен въпрос за мене и за всички: „Учителю, ще има ли в бъдеще частна собственост. Ще се освободи ли човечеството от частната собственост?”
Учителят ме гледа сериозно и говори с бавен тон, натъртвайки всяка една дума, за да може като с пирон и чук да ми се забият в главата и мозъка, и да запомня. „Не е важно капитала в чий ръце е, а как ще се употребява и за какво ще се употреби!”
Това бе мисъл на Учителя. Тя се закова в мене. Чаках 22 години да се сбъднат тези думи. Дойде 9.IX.1944 г. и комунистите дойдоха на власт и премахната частната собственост. Очаквахме, че веднага ще се оправи живота на хората и ще заживеят братски. Но всичко се обърка, забърка и опита на комунистите се провали окончателно.
Необходими са хора с пробудено съзнание, за да насочат частните капитали в правилна насока, за доброто на всички. Ще се чака докато дойде това време.