През 1922 г. почнах да страдам от силно главоболие. Приложих всички препоръчвани от Учителя методи: дълбоко дишане, пиене на гореща вода, редовно посрещане изгрева на слънцето сутрин, но нищо не можа да ми помогне.
Болестта ме принуди най-после да отида при Учителя. Казах му за главоболието си и поисках неговата помощ. Той само ме погледна и нищо не ми каза. Аз си помислих, че Той и без да ми каже, ще направи необходимото за оздравяването ми, и си отидох без повече да му говоря. Главоболието ми не само не мина, но още повече се усили.
Принудих се пак да отида при Учителя. Този път със съкрушен вид и малко недоволен, му казах, че ще трябва да напусна както Университета, така и Окултната Школа, защото от главоболие не мога да си намеря място.
Тогава Учителят ме погледна строго и ми каза: „Ти си член на Теософското общество, а в същото време членуваш и в Окултната школа, която аз съм отворил. Това не може така. Ще членуваш или само там, или само тука. Ти попадна на границата между тези две школи, където се сблъскват техните вибрации, които са различни. Аз не казвам, че те, теософите, са лоши. И те вършат една полезна работа, но техните методи са различни от моите. Когато се сблъскат техните вибрации с моите у някого, който ги прилага едновременно, той почва да страда не само от главоболие, но може и да се самоунищожи. Такива са законите на окултното обучение и ти беше длъжен най-напред тях да научиш и да ги прилагаш. Това аз съм го казал не един път. Но има неща, които окултният ученик трябва сам да разбере, без да му се казват.”
Първата ми работа, след като се върнах в квартирата си, бе да напиша едно извинително писмо до брата Софрони Ников и да му върна дипломата за членство в Теософското общество. Главоболието ми мина. Намерих за нужно да съобщя това и на другите братя и сестри от Младежкия окултен клас, за да ги предпазя от една голяма опасност, защото по това време повечето от тях бяхме дипломирани от мисис Ана Безант. Това причини голяма мъка на Софрони Ников, но друг изход нямаше.
След като нашите приятели от Младежкия клас напуснаха Теософското общество, Софрони Ников ходил при Учителя да го помоли да работят заедно, но Учителят нищо не му казал по този въпрос.
От тогава Теософското общество не отбеляза особен прогрес и постепенно западна, защото то вече бе извършило своето и трябваше да отстъпи място на по-новото, което идваше в живота.
--------------------------------------------------------------------------------- *Забележка на съставителя. Спомените на Тодор Атанасов Попов виж в „Изгревът", том X. с. 698-704.
