1. ИЗЧЕЗВАНЕТО ОТ ЗАКЛЮЧЕНАТА СТАЯ.
СЛУЧАЙ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО
разказал Боян Боев
Това станало в ранните години от дейността на Учителя. Учителят бил установил вече връзка с духовно будни хора на доста места в страната, но повечето от тях не го познавали още като Учител. За тях той бил все още само „Господин Дънов”, т.е. човек като тях, само че с много по-големи окултни знания.
Веднъж Учителят отседнал в дома на Константин Иларионов, ул. „Зеленка” № 2, Велико Търново. Присъствували някои от първите и по-напреднали братя от града и страната. След като разговаряли дълго време, Учителят се оттеглил временно в отредената за него стая. Останалите братя и сестри продължили разговора помежду си, като се спрели на въпроса - кой е „Господин Дънов?" Накрай дошли до убеждението, че и той е човек като тях, само че има по-големи знания, тъй като е живял в чужбина и е чел много окултна литература на чужди езици.
В това време Учителят внезпано се явил между тях усмихнат, като ги изненадал с думите: „Вие току-що говорихте за мене и се спряхте на мисълта, че и аз съм като вас. Добре, нека да направим един опит". Учителят взел ключа на стаята, в която се намирали, сложил го на ключалката на вратата, обърнал го два пъти и като го извадил, сложил го на масата. Казал им: „Проверете сега заключена ли е вратата”. Проверили. - „Заключена е.” Тогава Учителят внезапно изчезва пред очите им и след малко се обажда от коридора, вън от стаята:
- „Чувате ли ме?”
- „Чуваме те”.
- „Вратата заключена ли е?"
- „Заключена е”.
След това, без да се отваря и затваря вратата, Учителят се явил пак пред тях. Това той направил общо три пъти и накрая казал: - „Разбрахте ли сега, че аз живея с вас и сред вас, но не съм като вас?”
/Разказано от брат Боян Боев/ Предава се от Сава Калименов
