7.2. И СВЕТЛИНАТА СВЕТИ
Безплатно приложение на Братство, Севлиево.
Г. 15, бр. 309, 1.07.1943.
Колкото и тъмна да е нощта, далеч, в неизбродимите простори, слънцето не престава да разпраща по всички посоки своята светлина. И светлото утро никога не закъснява да смени нощната тъмнина.
Колкото и сгъстен да е мракът в умовете и в сърцата на хората, колкото безумно-разрушителна да е тяхната воля, гласът на доброто, на правдата и истината никога не ще престане да говори в техните души.
Никога до сега не е угаснала светлината на истината и правдата, и никога тя няма да угасне. И в най-тъмните епохи на човешката история, тя е продължавала да свети, макар и скрита от кощунствуващата ръка, макар и за малцина само.
Има една вечна истина, която е светла и мощна като слънцето, която е по действителна от всичко, което всекидневно виждаме пред очите си, която не е „относителна”, а абсолютна, и затова нищо и никога не може да я унищожи, да я премахне, да я скрие от погледа на искрено търсещия човек.
Тази истина е истината за безсмъртието на човека. Истината за човека-дух, който вечно твори и вечно живее, и чието наследство е безграничната вечност в безграничната вселена.
Да съзнаеш това, е равносилно на туй, да се събудиш от сън. От един тежък, страшен, дълбок, кошмарен сън - сънят на тъмната заблуда, че ти си смъртно същество.
Да познаеш себе си - това значи да се осъзнаеш като дух, като същество, което не умира, като съзнание, което не угасва. Да познаеш себе си - това значи да познаеш същевременно цялата вселена.
За каква друга наука, за какви други знания може да става дума, когато ние не познаваме себе си? Каква стойност могат да имат всичките тия огромни знания, когато не познаваме себе си?
Истината не може да бъде унищожена. Действителността не може да бъде премахната: Човек е безсмъртен дух, за който земята е само едно временно училище, и чието бъдеще води през неизбродимите простори на безкрайността. Без да споделяме ограничените схващания на теолозите от разните църкви и религии, ние никога не трябва да забравяме, че нашият живот, тук, на земята, е само едно временно пристанище на брега на вечността и че, макар и след много последователни възвръщания в това пристанище, ние, като индивиди, като безсмъртни души, ще продължим пътя си във вечността през безбройните светове, средища на възвишен живот, на непонятна за нашите умове култура, които ни изпращат своя далечен привет нощем от звездното небе.
БЕСЕДИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Както има хляб, необходим за нашите тела, така има и хляб, необходим за нашите души, за нашите сърца, за нашите умове, за нашите воли - това са беседите на Учителя, както и всяко разумно слово, чийто произход е Божественото вдъхновение.
Като казваме хляб, естествено, с това ние подразбираме най-необходимото, най-същественото, това, без което днес е невъзможен един нормален, естествен, пълноценен живот.
Защото всяка епоха си има своите ценности и своите изисквания. И както в миналото всяко едно Божествено учение е идвало да донесе на съвременниците и на следващите поколения това, което им е било най-необходимото, така и днес Учителят дойде да донесе на българския народ, а чрез него и на цялото човечество, това, което е тъй необходимо за живота му, както всекидневния насъщен хляб.
Новата епоха, която иде за човечеството през и след катастрофалните бури, които вече разтърсват издъно снагата му, епохата на пълното единение на хората и народите, епохата на братството, на мира и любовта, епохата на истинската наука, на божествената мъдрост и светлина, епохата на общото благо, тази нова епоха си има своето ново Евангелие - това са беседите на Учителя, които продължават, разширяват, осъществяват делото на Христа. Беседите на Учителя обгръщат всичко, което е във връзка с нашия живот. В тях има наука, религия и изкуство, в тях има социология, педагогия, медицина и хигиена, история и литература, физика и химия, музика и поезия. Те дават светли потици и правилна насока за всяка човешка дейност.
Има хора, които търсят систематиката преди всичко и само в нея виждат истинската наука. Природата, обаче, не работи така. Бог не работи по методите на човека, нито пък можем да Го заставим да работи така. Никое от великите учения на човечеството не е дошло до нас в систематизиран вид. Христос не ни даде таблици от систематически наредени правила и познания, нито пък който и да бил друг истински велик Учител на човечеството е направил това. Ето защо, и в беседите на Учителя не търсете външна систематика, не търсете външна спойка, а се потрудете да усвоите техните хранителни елементи, както правите с хляба
Когато направите това. вашата душа и цялото ваше същество ще почувствува онази жива, дълбока, вътрешна спойка, която преви от беседите истински хляб на живота
