Дали човек е само тяло, от което след смъртта не остава нищо друго, освен купчина пръст, или пък той е безсмъртно същество, продължаващо живота си и отвъд гроба?
Това е един много важен въпрос за всеки човек, но малцина са днес тези, които му отдават нужното значение. Болшинството от хората „вярват" или „не вярват” без да са мислили сериозно някога върху този въпрос, без да са чели и проучвали.
Обаче тъкмо от отговора на този въпрос зависи дали човек ще може да осмисли своя живот на земята. Ако нашия живот свършва завинаги в гроба, то колко безсмислени и безцелни биха били всичките ни усилия и стремежи към усъвършенствуване и към достигане на някакъв възвишен идеал в живота ни! Колко суетно би било всичко и как жалка би била съдбата на човека!
Ако пък нашия живот и нашата еволюция се продължава и след гроба, то всички наши усилия към самоусъвършенствуване. всичката ни работа за изграждане и облагородяване на нашия характер, за придобиване на едни или други способности и качества, придобива дълбок смисъл, защото ний вече знаем, че това, за което днес работим, няма да се изгуби, но ще остане наше притежание и занапред. Жертвата, самоотречението, възвишената любов, стремежа към истината, доброто и красотата имат смисъл и са възможни само поради дълбоко скритото във всяка човешка душа съзнание - че тя е безсмъртна.
Мнозина обаче казват, че „никой не се е върнал от гроба”, че няма никакви доказателства за безсмъртието на човека, и даже нещо повече - че това било нещо невъзможно да се докаже
Това не е вярно. Не един, а хиляди хора са се връщали от гроба. Има начини да влезем във връзка с тях и да установим тяхното съществуване. Доказателства и то научни доказателства за безсмъртието на човека вече има. Днешната наука, в лицето на сър Оливър Подж, Уилям Крукс, Камил Фламарион и др., ни ги е дала в изобилно количество. Достатъчно е само да проявим нужния интерес, за да ги проучим безпристрастно и ние ще се уверим, че смъртта на тялото не значи и смъртта на човека.
Човек е безсмъртен дух!
Тази велика истина на древността се потвърждава от изследванията на редица учени, които, презирайки укорите и присмехите на някои свои предубедени колеги, се осмелиха да навлезат в тази „Terra incognita” и поставяйки търсенето на истината над всичко, да докажат, че живота на човека не свършва в гроба.
Слава на такива учени като Оливър Лодж, Уйлям Крукс, Майерс, Фламарион и т.н. които не се побояха да се опълчат против предразсъдъците на своите колеги и да заявят ясно пред всички, че за науката не бива да съществуват области забранени за изследване, и че с методите на научното изследване може положително да се докаже съществуването на човешкия дух след смъртта на тялото.
Истината никога не е била приета с отворени обятия. Така е и сега. Хипнотизирани от материалистичния мироглед, днес хората посрещат най-често с присмехи всеки носител на истината за безсмъртието на човека!... Нека това не ни отчайва! Все пак, истината ще победи. Иначе тя не би била истина!
