5.2. ПРЕДГОВОР НА КНИГАТА
Лодж, Оливър. Защо вярвам в безсмъртието на човека.
Севлиево: книгоизд. Братство, [1932]. 122 с.
(Психична библиотекар
Сър Оливър Лодж е един от ония гиганти на мисълта, които никога не се ограничават в рамките на общоприетата научна догма, но имат рядката смелост да се издигнат над шаблонната мисъл на своите съвременици и да заявят твърдо: „Не! По тия и тия причини, аз мисля малко по-иначе от моите колеги-учени”.
Да бъдеш наистина самостоятелен, да мислиш наистина свободно, да се не влияеш от това, че всички са на противно мнение, да се не страхуваш от присмехите, упреците, критиките на учени, полу учени и невежи, но да заявиш високо пред света истината, до която си достигнал, въпреки че всички са против тебе - това са качества, които малцина, твърде малцина от съвъременните учени притежават.
Днес в научните кръгове обичат да говорят за свобода на мисълта, за свобода на изследванията, за отхвърляне на предразсъдъци и за тържеството на експерименталния метод. Но, предложете на тия учени да се заемат с експерименталното изследване на все още тайнствените явления: ясновидство, телепатия (четене на мисълта), предсказания, левитация (издигане на предмети без никакъв видим агент), психометрия (проучване на редица събития или факти посредством контакт с един предмет, който има някаква връзка с тях), спиритизъм, материализация (временно обличане на духовни същества в телесна форма) и т.н. Поискайте от тях поне да признаят фактите, само констатираните и проучени до сега факти, и вие ще видите колко предразсъдъци, какво отсъствие на свобода на мисълта, какво ограничение и педантизъм съществуват още в днешните научни и интелигентни кръгове.
Трябва да подчертаем колко се може по-силно, че болшинството от хората, чието призвание е да търсят истината, си затварят очите пред нея, не искат да я видят, отричат или неглижират всички факти, които са в противоречие с техния установен мироглед. Всеки, който се осмели да изследва тия факти, бива осмиван и преследван. Всеки, който има куража да се издигне над царуващата научна догма, бива обявен за еретик от своите колеги-учени.
Така е било в миналото. Така е и днес. Истинските учени, истинските търсители на истината са твърде малко. Грамадното болшинство „учени" се занимават само да предъвкват достигнатото до преди тях, те не дават и да се помисли за нещо вън от общоприетото, те са винаги готови да хвърлят камък върху този, който иска да ги поведе по нови пътища, да им посочи нови истини. За да не бъдем голословни, нека приведем поне един пример. Великият учен Уйлям Крукс, по чисто експериментален път, с помощта на най-различни спомагателни уреди и вземайки всички предпазителни мерки против измама, установи и изнесе пред учения свят цяла редица явления свързани със спиритизма и частно, материализацията. Той доказа, че спиритизма, въпреки всичко, е един факт, а не шантаж. Какво сториха тия учени тогава? - Те просто си затвориха очите пред фактите, и, считайки ги недостойни за тяхното височайше внимание, ги обявиха „вън от областта на науката”. За да се повтори още веднъж старата история, че, който иска да върви напред, трябва да остане сам.
Един такъв учен, който не се задоволява да предъвква целия живот това, което други са открили преди него, а чертае нови пътища, сочи ни нови истини, е Сър Оливър Лодж. Роден е в Пенкхъл, Англия, 1851 г. Любовта му към науката се е проявила твърде рано. Отблъсквайки усилията на баща си да го привлече към търговията, той се е заловил жадно с науката и в 1881 г. е вече професор по физика в Ливерпулския университет. В 1887 г. става член на Кралското Научно Общество. А от 1900 до 1919 г. той е ректор на Бирмингамския университет.
Научната си дейност сър Оливър Лодж е започнал с редица изследвания в областта на електричеството. Според д-р Артур Хил „Лодж е изнамерил първия практически безжичен телеграф, като е изпращал сигнали на едно растояние от няколко стотици метра. Това е било пионерската работа, извършена преди още Маркони да се е занимавал с този въпрос; а Маркони, несъмнено, е градил върху основата, поставена от Лодж”. В своето съчинение „Electric wawes" на стр. 3, сам откривателя на електромагнитните вълни, Херц, казва, че, ако той не бе направил това откритие, много скоро щяхме да го чуем от Лодж, който е работил в същото направление. В своята научна дейност Лодж е написал цяла редица книги по различни въпроси из областта на физиката.
Но това, което най-много в този случай ни интересува, са изследванията на сър Оливър Лодж в областта на психичните въпроси и специално по въпроса за безсмъртието на човека. Започнал като скептик, той, след редица експерименти, правени заедно с Гътри, се убедил първом в реалността на телепатията. Но той не спрял тук. Опитите били продължени. Направени били множество експерименти и като техен резултат се появява неговото първо съчинение по този въпрос: „Survival of man", в което той заявява, че безсмъртието на човека е научно установен факт, който може да се докаже опитно. Друго важно съчинение из тази област е: „Раймонд, или живота след смъртта", в което той описва начина, по който е влязъл във връзка с духа на сина си Раймонд, убит през световната война, и с това доказва преживяването на човешкия дух след смъртта на тялото. Третото му и последно съчинение от тоя характер е настоящата книга.
В днешното време на краен материализъм и пълно безверие, сър Оливър Лодж е оня могъщ фар на неподкупната научна мисъл, който ни води към познанието на истината за безсмъртието на човека. Той възкресява изгубените надежди на обезверения човек, мислещ себе си за жалка еднодневка, чийто живот завършва завинаги в гроба. Той ни доказва, че ние сме били, сме, и ще пребъдем като индивиди и след разпадането на физическото ни тяло, и ни сочи истинския смисъл на живота в непрестанния стремеж към съвършенство. С това той обезсмъртява завинаги своето име в историята и си спечелва безкрайната признателност и благодарност на човечеството, които заслужава само един истински учен.
Преводача Сава Калименов
