Човечеството, от най-древните времена и до днес, е имало и има много големи постижения в различни области на науката, изкуството и приложението им в живота. Ний притежаваме велики произведения на изкуството, датиращи още от незапомнени дни. Вълшебни поеми, Божествена музика, удивителни постижения в областта на художеството и на пластиката са били достояние, ако не на цялото човечество, то поне на малцина избранници, на тия, които, преди всичко са чувствували в душата си жива и будна способността да разбират и ценят великото и красивото и са намирали, било поради благоприятни условия, било с геройска борба и с отчаяни усилия да си пробият свободен път към своето призвание, възможността да живеят в средата и атмосферата на този висш живот.
Много е постигнало човечеството и в областта на науката и техниката - всички ние се удивляваме на тия постижения, които носят все по-голямо благо на човечеството, като същевременно стават достояние на все по-големи и по-големи среди. Големи са също така, и може би най-ценни, постиженията на човечеството и в областта на чисто духовния, нравствено-религиозния живот, макар тия постижения да са били винаги, а и сега са, притежание само на едно крайно ограничено малцинство хора, които по своята вътрешна чистота и по своята духовна сила стоят високо над болшинството.
Голямо, ценно, велико е всичко това. Без неговото съществуване човечеството би приличало на жалко стадо, което живее само грубо-физически живот. То осмисля, издига, прави ценен и достоен за живеене този живот. То го изпълва с богато съдържание.
Ние мислим, обаче, че, до сега няма по-велико постижение за човечеството, няма по-свещен, божествен дар за него от това. което наричаме с една дума Паневритмия. макар в него да са вложени много неща, макар в него да са вложени всичките елементи на Божественото изкуство, всичките елементи на възвишения Божествен живот.
Що е Паневритмия?
Трудно е да определим това. Дори е невъзможно. Паневритмията не може да се опише дори и с повече думи, с пространно изложение: тя може само да се почувствува, тя може само да се изживее. И то не са наблюдение, не са гледане и слушане, а само с непосредствено участие в нея, само с пълно потапяне на душата и тялото ни в мощния Божествен поток от музика, поезия и пластика, който едновременно представлява тя.
Що е Паневритмия?
Това не може да се опише. Това не може да се разбере напълно от никого, който не е взел участие в нея, който не се е превърнал за известно време в отделна бръмка от живата верига, през която протича на трепетни вълни Божествения живот.
Според най-сполучливото определение, „Паневритмията е разумна обмяна със силите на живата природа”. Да, тя е най-съвършеното и всестранно черпане из безграничния резервоар на Божествения живот. Тя е непосредствено скачване на нашата душа и тяло с великия източник на всяка сила и красота, с безграничния океан на съвършения живот.
И, колкото и малки, нищожни и дребнави да сме в индивидуалния си живот, ние, поне за известно време, за един или два часа, ставаме проводници на великото и възвишеното в живота - чувствуваме го как изпълва жилите ни, сърцето ни и душата ни, чувствуваме го как изпълва и прелива из цялото ни физическо и духовно същество, чувствуваме как нашето досегашно дребнаво „аз” се стопява и като че ли потъва в някаква бездна, и вместо него, на повърхността на живота изплува и обзема цялото ни съзнание някакво много по-голямо, много по-велико, много по-съвършено „аз”, което се разлива в безкрайността на живота.
Преди малко бяхме едно, а сега сме нещо съвсем друго. Преди малко се губехме в живота, толкова малки бяхме, а сега целият живот е в нас. Преди малко бяхме бедни и потиснати от лишения, от физическа и духовна ограниченост, а сега сме безкрайно богати, сега целият свят ни принадлежи.
Какво е станало?
Много просто: електрическата лампа си е все същата, нейната материя и нейната конструкция не са променени ни най-малко, но преди малко тя беше тъмна, бездейна и като че ли мъртва, а сега се е превърнала в едно ослепително блестящо тяло, което излъчва по всички посоки потоци светлина.
Какво е станало?
Обърнат е само един ключ и малката електрическа лампичка е съединена с огромната инсталация, която произвежда и през която протича мощният електрически ток.
Нима човешкото тяло не е най-съвършената инсталация, която ние познаваме? И ако мъртвата и несъзнателна лампичка цяла светва при първото й съприкосновение с проводника на електрическия ток, то нима живото човешко тяло, нима съзнаващата човешка душа не е в състояние да се възпламени цяла и да излъчва по всички посоки духовна светлина, при свързването и с потока на Божествения живот?
Паневритмията е ключ, чието отваряне, чието действие ни свързва именно с този безкраен и неизчерпаем ток на Божествения живот. Тя ни прави да се чувствуваме като светещи електрически лампи, защото ни съединява с потока на Божествения живот. Чрез нея ние ставаме живи носители на мощните вълни на красотата и хармонията, които трептят в нея.
Всичко, до тук казано за Паневритмията, е вярно, разбира се, при едничкото условие, че ние ще вземем участие в Паневритмията като напълно отверени за струята на Божествените съдове, без да се затваряме за нейното действие чрез каквито и да било мисли на съмнение, критика, или пък чрез бронята на нечистите мисли и чувства. Колкото по-здраво се свърже с протичащия ток на Божествения живот и колкото по-голям потенциал има, толкова на по-голяма светлина ще стане проводник отделното лице.
Упражненията на Паневритмията могат да бъдат видени преди всичко в София, където те се правят сутрин през пролетта и лятото на „Изгрева” - квартала над Борисовата градина, по Дървенишкото шосе. Има вече и някои други градове, в които се правят опити да се уреди тяхното редовно изпълнение.
Нищо друго не може да действува така мощно и така всестранно-възпитателно, както върху възрастните, така и върху младите, както Паневритмията. Тя е най-мощният и най-съвършеният метод за превъзпитаване и облагородяване, за физическо, интелектуално и духовно укрепване и възраждане, както на подрастващите поколения, така и на възрастните. Затова изпълнението на Паневритмията трябва да бъде въведено във всички населени места, във всички градове и села на нашата земя, което ще послужи за пример за възприемането й от целия културен свят.
С даването на Паневритмията на другите народи, България ще внесе в съкровищницата на цялото човечество такива ценности, каквито още никой народ не е внесъл, защото, както казахме и в началото, никаква музика, никакви изкуства, изобщо, не могат да се сравнят по своето възпитателно, облагородяващо и всестранно-полезно действие с Паневритмията.
Много често, ако не и винаги, великите неща са били посрещани при идването си в света с едно удивително неразбиране от страна на хората. Често пъти срещу тях, макар те да са били истинска Божия благодат за човечеството, се е водила жестока, безогледна борба -хората, съвременниците, са упорствували и не са искали по никой начин да разберат и да приемат доброто, което им се дава. Хули, клевети, подигравки, глупаво надменно пренебрежение и всякакви преследвания са били дял на тия, които внасят новото в живота. Поради това, ние не се учудваме, че и днес срещу Паневритмията и срещу цялото възродително и обновително движение, с което тя е свързана и от което произхожда, виждаме признаците на едно такова неблагосклонно посрещане. И днес, както и много пъти в миналото, хората не могат да оценят на пръв поглед, това което им носи живот и щастие, което им носи Божието благословение. Хората вярват само в авторитети, и това, което не е узаконено от някое тяхно общопризнато светило или от общественото мнение, те са винаги наклонни да отхвърлят.
Въпреки това, новото ще си пробие път. Макар и след много трудности, макар и не веднага, то ще извоюва своето място в света, за благото на цялото човечество. Така и Паневритмията ще се разпространи по цялата земя, паралелно с великото Божествено учение, с което тя е неразривно свързана, и с това ще отбележи една истинска нова ера за човечеството. България ще даде на света това, което никой друг народ досега не е дал. Ако ние, българите, се окажем неспособни да го разберем, възприемем и приложим, и ако му се противопоставяме, то с това ние бихме подражавали само на еврейския народ по времето на Христа. Никой не ще спре новото да се разпростре по целия свят, най-малко предубежденията на ограничени люде могат да осуетят завинаги неговия триумф.
Паневритмията ще бъде и пребъде по целия свят и през всичките бъдни векове на човечеството, а заедно с нея и Великото Божествено учение, което ни донесе нейният Основател.
