Карма е закона за Божествената Справедливост. Христос го е изразил с думите: „Каквото посеете, това и ще пожънете". Другояче той се определя като каузалност, причинност, т.е. връзка между причините и последиците. И ето картината на живота, както се разкрива тя пред нас под светлината на този закон:
В живота царува висша Божествена Справедливост, от която не може да има никакво изключение. Божествените закони отмерват с безпогрешна точност всяко нещо, и всичко, което ние схващаме като „несправедливост" ни се струва такава само защото ние не познаваме неговите истински, скрити причини. Така всичко добро или зло, което се случва на един човек в даден живот, е обусловено и до най-малките му подробности от неговото поведение, от неговата дейност в миналите му животи, а също така и от поведението му в този му живот. Закона на Кармата гласи, че всеки един акт на човека, безразлично какъв е той, непременно ще даде своите последствия, които, рано или късно, ще бъдат изпитани от този, който ги е причинил. Така, всяко добро направено от нас, ще се върне пак при нас. И всяко зло, причинено от нас на другите, рано или късно ще сполети и нас. Днес ние разполагаме с такива условия и средства, каквито сме си създали в миналото, близко или далечно. А утре ще разполагаме с такива, каквито си създадем днес. Следователно, човек е сам творец на съдбата си.
От друга страна, човек е творец и на самия себе си във всяко едно отношение. Всички негови способности са негово собствено дело, или по-точно, на Божествения Дух, който работи в него. Той ги е разработил, развивайки с упорит труд Божествените зародиши. Всички хора имат в зачатъчно състояние различните видове заложби, но не всички са ги развили до еднаква степен. Например има гениални музиканти, художници, математици, писатели и т.н., които още от най-ранното си детинство проявяват необикновени способности. Не ще съмнение, те са употребили дълъг, упорит труд през миналите си прераждания, докато ги развият до такава степен.
Изобщо, карма на един човек е сбора от всичките причини, които той е положил в миналото със своите действия и мисли и чиито следствия той ще трябва да изпита. Така. от личната карма на човека зависи в какво семейство и между какви хора ще се роди. какво тяло ще има -здраво или пък предразположено към болести, с кои хора ще има близки връзки в живота си, какви ще бъдат техните отношения и т.н. Всичко това показва, че човек до голяма степен е свързан от своето минало, и че има неща, които той не може да избегне, каквото и да прави. Обаче, това не ще рече, че нему е отнета всяка свобода на действие. Напротив, човек е винаги свободен да избере едно или друго направление в живота си. Ако той с неразумните си постъпки в миналото е създал лошите си сегашни условия, то пак той, чрез разумна дейност сега може да си създаде подобри условия за в бъдеще. Затова човек никога не трябва да се отчайва: колкото и да е тежка неговата карма, колкото и да е обвързан той от миналите си дела, пред него винаги се намира отворен път, по който той, след като ликвидира с миналото, ще може да си създаде едно по-добро бъдеще.
Има някои действия, които се извършват не от отделни лица, но от цели групи хора, от цели съсловия, организации или народи. В такъв случай те групово, общо ще отговарят за своите дела. Създадената при такава обща дейност карма се казва колективна карма. Да вземем запример един народ, който побеждава друг като при това се отнася жестоко и несправедливо с победения. С това той си създава лоша карма, която рано или късно му приготвя такова разорение и унижение, каквото той е причинил на победения по-рано от него народ. В това отношение народите са тъй-слепи и тъй-неразумно постъпват, както и отделните личности, класи и съсловия. Когато имат възможност, когато победата и силата е в техни ръце, те нямат ни най-малко съжаление за по-слабия, победения, или за своя „враг”, който случайно е попаднал в ръцете им, нито пък помислят за някаква справедливост. Те правят злото без да мислят, отдавайки се на своите животински инстинкти, обаче не закъснява да дойде ден, в който колелото на съдбата така се извива, че донася на тях същото зло, същите страдания и несправедливости, които те са причинили на другите. Следователно, всяко зло, което един човек прави на другите, прави го и на себе си, защото рано или късно ще му се възвърне. Също така всяко зло, което един народ прави на другите, прави го на себе си, защото ще му се възвърне. Затова, когато един човек или един народ е поставен в притеснено положение, е потискан и измъчван от другите, първият негов дълг е да си спомни, че това е злото, което сам той е причинил на себе си, защото го е направил някога на другите. Тогава той ще се смири и в смирението си ще намери най-сигурният път за по-бързото и по-лекото ликвидиране с тежката си съдба. Ако този човек или народ отговаря на злото със зло, то с това той само ще продължи своите страдания.
Напротив, когато един човек или народ реши да постъпва занапред в съгласие със закона на Божествената Справедливост, когато той се откаже да отвръща на злото със зло, и, съзнателно избирайки пътя на доброто и любовта, тръгне непоколебимо по него, тогава, колкото и големи да бъдат неговите минали престъпления, неговата съдба, неговата карма намира най-лесния път за освобождението му от злото, което сам си е причинил.
Ето защо, единственият път, по който ще се ликвидира със злото, което и до днес ни души - безпощадната, безмилостна борба между хора и хора, между народи и народи, това е пътят, посочен от Христа с думите: „Ако те ударят от едната страна, обърни си и другата". Защото само така ще се освободим от злото, което някога сме причинили - като изтърпим съзнателно и със смирение следствията му.
