На Изгрева, в Бялото Братство при Учителя имахме няколко души фотографи, но най-добрият майстор, който направи най-хубави снимки на Изгрева и в живота на Братството, е Васил Искренов, Васко Искренов. Васко Искренов е родом от Ломско село. В начало в Лом е бил книжар, след това идва в София и така препитава се от правенето на снимки като фотограф. Така че през живота си той няма държавна служба и нямаше трудов стаж, и съответно нямаше и пенсия, когато вече надвиши своята възраст. Обаче имаше дъщеря, която се омъжи за един художник и отидоха с мъжът си в Италия, и последствие ги поканиха там на гости за известно време. Разбира се, че остават там и не се върнаха. Тука държавата им отне апартамента, който имаха в кв. „Лозенец" в София. В Италия остават известно време, но понеже жена му е западно германка, има сестра в западна Германия и поискали да отидат при сестра си в Западна Германия. Но предварително поискали да станат западно германски поданици в Италия и те получили поданство западно германско и отиват в Германия, обаче западно германските власти, където се настаняват, ги питат: „Кои сте вие, откъде сте". „Ние сме българи, от България сме дошли тука." „Ами имате ли пенсия?" „Нямаме". „Ами имате ли германско поданство?" „Имаме". „Ако не бяхме имали, щяхме да ви дадем една брутна сума, за да може да имате средства". Нашият брат Васко Искренов им отговорил - на властта: „Нямаме нужда от брутна сума, имаме нужда само от храна и от подслон". Веднага им дават пенсия и така преживяват в Западна Германия. В този момент, когато прави този запис, нашият брат Васко Искренов е 90-годишен. Неговата съпруга е германка, починала, неговата дъщеря е починала и така кореспондирам с него и правя извод на неговия живот. Ние бяхме приятели, преди да отиде вън от България. Правя следния извод: всеки един от нашите приятели, братя и сестри, които са взели участие в братския живот при Учителя, тези хора са покровителствани от небето за тяхната безкористна дейност. Днес никой не е останал нито гладен, нито без подслон. Прави ми впечатление, че всичко, което Учителят говореше, говореше само сериозно. Нищо друго, както ние, обикновено, хората, говорим помежду си. И второ ми прави впечатление - с какво внимание Той отваряше и затваряше кутията на цигулката, след като свиреше. Това означава обхода. Обхода към ближния, обхода към себе си и обхода към Бога.
