5.8. ЯЖ С ЛЮБОВ!
„Ако ядеш с любов, дълго време ще живееш:
ако не ядеш с любов, преждевременно ще умреш“
Учителят
Яж с любов!
„Аз съм живият хляб, слязъл от небето.
Който ме яде, има живот в себе си".
Буквално ли трябва да разбираме тези думи на Христа?
- Да, буквално!
Именно в тези думи е скрита великата Тайна на живота. Именно в тях е скрита великата тайна на Жертвата. Именно в тяхното правилно, в дадения случай буквално разбиране ние биваме озарени от истинската светлина на живота.
„И когато ядяха, взе Исус хляба, и благослови го и преломи го, и даваше на учениците си и рече:
„Вземете, яжте, това е моето тяло". /Ев. Матея, 26:26-27/
„Хляба сладки днес да възлюбя и сладките му думи аз да чуя" - се казва в песента „Запали се огъня", дадена ни от Учителя.
Великата истина на живота се състои именно в това, че ние, хората, буквално ядем плътта и пием кръвта на Великото Същество, което в своята безгранична Любов, в своята велика и свята Жертва ни отдава живота си - тялото си, плътта и кръвта си, за да живеем ний:
„В Бога ний живеем, движим се и съществуваваме".
Любов е това, от което, чрез което ний живеем.
Любовта на Бога е в хляба: в житото, в гроздето, във всички плодове, във въздуха, във водата и светлината.
Във всичко, което ни заобикаля, във всичко, което съществува. Докато ний не разберем, че всичко в нас и около нас, в атома и Космоса, на нашата земя и в безкрайността, е материализираният живот, материализираната Любов на Бога, дотогава ний ще бъдем спящи, непробудени души. Дотогава ний ще бъдем слепи за великата Истина на живота.
Бог не е отвлечена идея - нещо далечно, неземно, недостъпно.
Той не е само извънсветовен Идеал за най-великото,
Съвършеното. Безкрайното - както го разбира и тълкува Толстой в „Пътя на живота" /виж главата „Бог"/.
Бог е жива Реалност - физическа, осезаема, достъпна за всичките ни сетива - в нас и навсякъде около нас, тук, до нас, и в милиардите слънца и планети на Безкрайността.
Животът на Бога, тялото на Бога, плътта и кръвта на Бога е това, което ний ядем и пием, това, чрез което ний живеем.
Великата жертва на Бога за нас, великата Любов на Бога към нас, е това, чрез което ний живеем.
Не търсете Бога в небесата, далеч някъде в безграничното пространство.
Не Го търсете в нещо отвлечено, неземно, нематериално, което може да се схване само с мисълта, само с въображението ни.
Бог е онази жива, онази всекидневна Реалност, която ни заобикаля отвсякъде, навсякъде и винаги.
Бог е в нас и навсякъде около нас - в нашите братя и сестри, хората, в животните и растенията, във всичко, което ни заобикаля. Само от тази база като тръгнем, ний можем да Го узнаем, да Го открием и в Небесата - милиардите Слънца, като Безкрайност, като Вечност, като Слънце на Слънцата, като непроявена Същност, като Дух.
„Който яде плътта ми и пие кръвта ми, има живот в себе си". Бог е тук, при нас, около нас, достъпен физически, видим, осезаем. Докато не Го видим и разберем тук, до нас, при нас, в нас, ний по никакъв начин не можем да Го видим, да Го узнаем и разберем и в Безкрайността - като Дух.
Великата Реалност е пред очите ни - навсякъде около нас. Този, който има очи, я вижда. Който е духовно сляп - не я вижда.
Бог „създаде" света: - Бог живее в света, Бог изпълва света. С Любовта си, чрез светлината и топлината, Бог храни ежедневно света.
С живота си - Той ни дава живот.
Ний сме малки деца - кърмачета, хранещи се върху великата, безкрайна Гръд на Бога - Природата.
Живота на Бога, Любовта на Бога, Жертвата на Бога, тялото - плътта и кръвта на Бога - е това, което ний ядем и пием.
Това не е метафора. То не се казва в преносен смисъл.
То не е символ, не е нещо отвлечено, идея някаква, на някого.
То е жива, всекидневна, общодостъпна Реалност.
То е единствената Реалност. То е великата Действителност.
Това е Бог - върховната, единствената Реалност, без която ти не би могъл да съществуваш нито миг.
Тази Реалност, този Живот, тази Любов, които са в нас и вън от нас които проникват всичко, дават живот на всичко.
Бог е реален - общодостъпен, видим, осезаем.
Едновременно - и Дух и материя, и видим и невидим.
И безкрайно голям - в безграничния Космос, и безкрайно малък - в атома, в клетката, Безкрайно далечен и - съвършено близък.
Затова знай, че когато слагаш в устата си залъка хляб, това е наистина тялото на Бога, Любовта на Бога, живота на Бога Това е самият Бог, слязъл от Небесата, за ни даде живот. Чрез своята велика Любов, чрез своята велика Жертва, да ни изпълни със своя живот.
Що е светлината, която ни дава жито, грозде, ябълки, круши, и всичко друго, което е необходимо за живота ни?
Това е любов. Това е именно Любовта на Бога.
По такъв начин именно, чрез светлината и топлината.
Любовта на Бога идва при нас.
В житното зърно е скрит Бог. В ябълката е скрит Бог.
Във всички плодове, във всичко, с което се храним, и чрез което живеем, е скрит Бог.
Във всичко това е живота, любовта, същността на Бога.
Бог е реален: толкова материален, колкото и нематериален - духовен.
Толкова видим, колкото и невидим. Толкова близък, колкото и далечен.
Толкова общодостъпен, понятен, осезаем, видим за всички, колкото и - непонятен, недостъпен, недостижим, невъобразим. Защото Бог е във всичко и всичко е в Бога: най-малкото и най-голямото, най-простото и най-сложното. Яснотата на белия ден и - великата, неразгадаема за човека тайна.
Бог е всекидневно заобикалящата ни действителност.
Бог е в Любовта, която ни дава живот.
Бог е в хляба и водата, във въздуха и светлината, в земята и небето.
В нас и вън от нас. Тук и в Безкрайността.
Бог е реален. Бог е единствено съществуващата Реалност.
Бог е единствено съществуващата Любов.
Бог е единствено съществуващия безграничен, всеобгръщащ живот.
Затуй, когато ядеш, ти трябва да съзнаваш, че туй, което ядеш. е тялото на Бога - живота на Бога, любовта на Бога. То е жертвата на Бога за теб.
То е подаръка на Бога, подаръка на Любовта за теб. Както майката храни с тялото си, с живота си, с любовта си. своето малко дете, така и Бог ни храни с живота си, с любовта си Това е буквална, а не отвлечена, не имагинерна истина.
В буквално точното схващане на тази велика Действителност, неподлежаща на никакво софистическо тълкуване, на никакви изкуствени, отвлечени, измислени човешки представи, стои именно действителното пробуждане на човека за реалността на нещата.
В това е началото на съзнателния живот на човека на земята. Това значи да познаеш, да видиш Бога. Да Го видиш в себе си и във всичко, което те заобикаля, като единствена, непреходна, върховна, вездесъща Реалност. Да познаеш Бога като Любов, от която произтича всеки живот.
Яжте с любов!
Обикни храната, обикни водата, обикни въздуха, обикни светлината.
Обикни великата красота на природата, на живота: Това е Любовта на Бога, не в преносен, а в буквален смисъл. Това е сам Бог, който слиза от Небесата, за да ни даде живот. Това е Жертвата на Бога. това е Любовта на Бога към теб.
Обикни и с любов, със свещен трепет приемай всяко късче хляб. всеки плод. всяка храна, всяка капка вода. всяка вдишка въздух, всеки лъч светлина.
Това е тялото на Бога - това е живота на Бога, Любовта на Бога. Това са плътта и кръвта на Бога, в абсолютно реален, в буквален смисъл на думата.
„Разумното ядене т.е. яденето с любов, е благо, а яденето без любов води към нещастие. Ако ядеш с любов, дълго време ще живееш, ако не ядеш с любов, преждевременно ще умреш".
Яж с любов!
Приемай с любов Любовта, Жертвата, Живота на Бога - свещените подаръци на Бога за теб.
