В курсовете на свещеник Михайлов, имаше такъв подготвителен курс за български език, тъй като в нашето наречие в Македония не е литературният език, който е български. И аз взех такъв курс и до мен на чина седеше едно момиче. По време на междучасията другите курсисти отиваха из коридорите по една или друга причина, аз, от започването до свършването, седях на чина, така както и момичето. Момичето, виждайки, че не съм тукашен от София, нали и моят диалект се проличаваше, тя ме попита къде живея и аз рекох: "Живея на ул. „Венелин". И аз следваше да я питам: „А вие къде живеете?" „Ами аз живея на Изгрева". „Какво е това "Изгрева"?" „Изгревът е един квартал, веднага след Борисовата градина". И тя ме поканва: „Заповядайте, там на Изгрева има салон, има Учител, който държи беседи. Много интересно е, заповядайте да чуете тези беседи." „Как се отива там." Тя ми посочи по какъв начин - по ул. „Граф Игнатиев", по Дървенишкото шосе; и аз наистина отидох, като ми каза, че в неделя от 10 - 11часа има там беседа. И аз отидох. Още първият път като отидох, аз съм разбира се от православно семейство, пял съм като ученик в отделенията, в църквата в нашето село, но това, което чух от Учителя Петър Константинов Дънов, не бях чул такова нещо от никой друг пастор или свещеник. Разбира се, не беше без значение и това за мен до тогава. Аз бях месоядец, без да зная нищо за вегетарианството и за етичната страна на живота и за храненето. Тогава за пръв път това чух, тъй като в Белград, където съм живял 9 години, нищо не съм знаел и съм ял месо, за голямо съжаление. Но оттогава - 1940 до 1944 г. до края, докато беше Учителят, до 27 декември, имах възможност да слушам лекциите, беседите на Учителя и разбира се душевно да се радвам, че имам тази привилегия, слава на Бога. Нямам думи да изразя моята благодарност към Бога, че дойдох в България да видя Учителя, да чуя Неговото Слово и така, през целия живот, да ми се осмисли моят земен живот.
Моят брат и приятел настоява да кажа още нещо. Разбира се - датата на рождението ми - 1915 г., на 25 април. Баща ми се казва Вельо, майка ми се казва Фроска. И двамата са от същото село Тресонче. Баща ми е от Пешковци, а майка ми е от Тризловци. С това, по настояването на моя брат, изчерпвам въпроса. Всичко досега, което съм го казал, казвам го и сега. Нямам думи да изразя моята радост, че дойдох в България, за да живея този живот, който Учителят препоръчва и разбира се, дано да оправдая присъствието си и да реализирам онези неща, които са ме вълнували, да ги изпълня в живота си на практика. Това, което сега го казах и в продължение на миналите срещи, с моя брат Вергилий, е в резултат на пребиваването ми в България, в София и разбира се във връзка с Учителя и с нашите братя и сестри. И така, по този начин удовлетворих настоятелното искане на моят брат, да му разкажа тези незначителни неща за мен около моята нищожна личност.
