Септември е в началото си.
Ставаш в три часа сутринта.
Небето гори с дивните блясъци на безброй диаманти, бисери,
смарагди, рубини.
Орион, Близнаци, Коларят, Персей, Голямата и Малката Мечка,
неизменната Касиопея, са пред теб, над теб.
Ето, трепва, изгрява вече на югоизток Сириус от Голямото куче.
След един час той е вече високо над хоризонта.
На север, на запад, на юг - все същото великолепие.
Но Орион е ненадминат. Той привлича преди всичко погледа ти.
И Сириус, който блести под него.
Ето безкрайното богатство на Бога.
Ето безкрайното величие на Бога.
Ето безграничната Любов и безграничната Мъдрост на Бога.
Великият смисъл, великото съдържание, великата цел
на твоя живот, тук, на земята.
Защо живееш?
- Да. ти знаеш сега защо живееш.
Не - да умреш: да се свърши завинаги с тебе.
Не - за да оставиш след себе си някакви славни дела:
да влезеш в страниците на историята,
да останеш „безсмъртен" в съзнанието на бъдещите поколения.
Не - и да пропилееш без смисъл, без цел, без любов,
без вяра и надежда силите, живота, условията за развитие,
които ти са дадени.
Всичко това е толкова земно, преходно, несъществено!
Тук, на земята, ти си дошъл да се подготвиш за Вечността.
Тук, на земята, ти си дошъл да се подготвиш за жител
на Безкрайността.
Да развиеш в себе си силите, способностите, съвършенството.
които ти са необходим, за да можеш да станеш жител
на безкрайното Божие Царство.
Ето твоето бъдеще. Ето животът, който те чака.
Ето великият, свещеният Дар на Бога, твоят любещ те Баща.
В това Велико Училище на земята ти си дошъл да се учиш.
Ти си дошъл да растеш. Ти си дошъл да ставаш все по-съвършен:
все по-мъдър, все по-силен, все по-красив, все по-добър.
Все повече, по-силно, и по-хубаво да обичаш.
Дошъл си да се научиш да вървиш по пътя, по стъпките на Бога:
дошъл си да се научиш да твориш.
Да твориш с любовта и мъдростта на Бога.
Да ставаш съработник на Бога.
В това Велико Училище, ти си дошъл със задачата
да станеш ангел.
В това Велико Училище има много класове - много животи.
В него има много задачи, много изпити, много университети.
Ти няма да го напуснеш, докато не минеш през всички.
Докато не вземеш с успех всичките си изпити
в това Велико Училище - земята.
Гледай безкрайността на звездното небе.
Милиони светлинни години. Милиарди светлинни години.
И пак няма край.
Няма край Божественото. Няма край величието на Бога.
Няма край и твоят живот.
Няма граници за твоя растеж.
Няма граници за твоя възход, за твоето усъвършенствуване.
Гледай безкрайността на звездното небе.
Милиардите звезди, милиардите слънца, звездни потоци. „мъглявини" - галактики.
Гледай това. което те очаква в безкрайния път
на твоето безспирно издигане, усъвършенствуване.
Гледай твоето велико наследство във Вечността.
„А това е живот вечен, да позная Тебе, единния истински Бог..."
Да познаеш безкрайното величие, безкрайната любов и мъдрост,
безкрайното съвършенство на Бога.
във великата красота на света, който Той е създал.
Гледай!
Каква красота, Господи!
Това си ти - човекът, синът на Бога. наследникът на
Неговото Царство.
Това си ти - малкото Божествено Семе. което ще се превърне
в слънце,
което ще се превърне в цяла Вселена.
Това си ти - това е твоята Душа, която обгръща Безкрайността,
която съдържа в себе си цялата Вселена.
Всичко това е твое. Всичко това е в тебе.
Всичките тези бисери, скъпоценности, украсяват
безкрайното величие.
безкрайната мощ. безкрайната шир на твоята душа.
Ти си в Бога и Бог е в теб.
В Бога, чрез Бога, всичко това е твое.
Това си самият ти!
Изток вече гори в розови пламъци.
Освен тънкият сърп на луната, само Венера и Сириус
остават още да блестят на небесния свод.
Господи! Толкова красота!
Твоя е тази красота - на пробудения човек.
На този, който вижда:
на този, който мисли, на този, който люби.
Твоя е тази красота!
Това си ти! Това си самият ти!
