„Никога смъртен не ще изрази естеството на светлината."
Гьоте
„И светлината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе."
Ев. Йонна
Това, което смъртен не може да изрази, това, което смъртен не може да разбере, това, което човешкият ум не е в състояние да долови, сигурно може да бъде разбрано от безсмъртния човешки Дух, от безсмъртната душа на човека..
Някога, преди 2000 години, Пилат запита Исуса: „Що е истина?" И макар да знаеше конкретната истина за невинността на обвиняемия Исус, той си изми ръцете, като по този лесен начин се отрече от истината, отрече се от задължението си да брани, да защити истината. Днес съвременните Пилатовци из областта на науката питат: „Що е светлина?"
След като проглушиха света с претенциите си, че са разкрили тайните на мирозданието - всъщност никакви тайни нямало - че са разобличили „суеверието", че са изгонили вярата, религията из храма на науката, че са узнали света, че са проникнали във всичко, и че „никъде не са намерили Бога"; въпреки огромната си самонадеяност, те и днес все още се лутат между двете крайности на „корпускуларната" и на„вибрационната" теории за светлината, като само най-смелите от тях допускат, че истината, както в много подобни случаи, е някъде по средата, т.е. в обединението на двете противоположни научни теории за естеството на светлината...
Светлината, обаче, за нейното истинско разбиране, не се нуждае от теории. Колкото и да теоритизираме върху хляба, ние няма „да го разберем", т.е. да почувствуваме силата му, докато не го изядем. Така е и със светлината. Не теория, а практика е нужна! Нужно е не философствуване, нужно е да погълнем, да приемем в себе си светлината. Така ний ще узнаем хиляди пъти по-добре нейното естество, отколкото чрез каквито и да било умувания...
Това, което човешкият ум не може да разбере! Това, което човешката наука не може да разясни, да разгадае, нужно е да се отнесем към него с чистотата, с простотата, с невинността на детето, за да можем да го разберем Защото от много „наука" днешните хора са изгубили способността си да виждат и да разбират ясните и прости неща. От много „наука" сме изгубили способността си да виждаме истината, отдалечили сме се от истината, и сме се залутали в пътищата на тъмнината, на заблуждението. От много „наука" сме изгубили способността си да мислим.
Защо да мислим, защо да гледаме, защо да виждаме и разбираме, когато „учените" са направили това преди нас, за нас? Нам не ни остава нищо друго, освен това - да приемаме, да повтаряме това, което те са казали и казват... Днес, изправен пред лицето на природата и живота, ЧОВЕКЪТ Е ПРЕСТАНАЛ ДА МИСЛИ! Той дори смята, че тук няма върху какво да се мисли. Изгубил е склонността си, способността си да мисли. /Можем ли да смятаме за мисъл преповтарянето на чужди думи?/ Дотолкова човек е станал тъп, несъзнателен, невъзприемчив. сляп по отношение на природата, че, в това отношение, в известна степен, той наподобява безсловесните същества. Това е най-страшното убийство, самоубийство, най-страшното осакатяване и унищожаване на човека като такъв. Защото основната, първичната черта, която характеризира човека, това е именно способността му да мисли.
За това обезличаване, за това унищожаване на човека като такъв, за най-страшното престъпление спрямо човека - за отнемане способността му да мисли - е виновна съвремената наука, в лицето на тези нейни представители, които считат и налагат своите разбирания за природата и живота като абсолютна истина, която останалата част от хората трябва безкритично и безропотно да приемат и повтарят... Под влиянието, под хипнозата на „авторитетни учени", хората са престанали да мислят. Затова природата е затворена, заключена, запечатана книга за тях. Затова природата в своята целокупност за тях е само съвкупност от материя, а животът - сбор от механически, без цел, без план, без разум действуващи сили.
Как човек може да види, да открие смисъла, съдържанието, целта, същината на природата и живота, и на отделни дадени явления в тях, когато предварително му е внушено, че те не съществуват, т.е. че - „няма разум в живата и мъртва природа"? Нали това е върховната сентенция на съвременната материалистична наука? Мисълта на съвременния човек е скована, замразена, приспана от лъженаучни теории; и за да бъде тя отново пробудена и сложена в действие, за да може днешният човек да отвори очите си и да види нещата такива, каквито те наистина са, е необходимо едно връщане назад, - към първобитната непосредственост на възприятията, към детската чистота и непредубеденост. Да видим, да почувствуваме, да осъзнаем непосредствено нещата, да ги видим със собствените си очи, да ги почувствуваме със собственото си сърце, да ги осъзнаем със собствения си ум, а не през призмата на различни, изкуствени, измислени, лъженаучни теории. Това може да направи детето, това може да направи първобитният, естествен, незаразен от предразсъдъци ум, това може да направи този, който успее да се освободи от хипнозата на съвременните материалистични теории...
Така е с живота, така е с природата, така е и със светлината... Това, което човешкият ум не може да разбере! Това, което човешката наука не може да обясни, да разтълкува, ти ще го разбереш с душата си! Ти ще го разбереш само тогова, когато отхвърлиш всички теории, когато отвориш душата си и го възприемеш и почувствуваш лично, непосредствено.
Що е светлина? Светлината е Майчината Любов, светлината е Бащината Любов. СВЕТЛИНАТА Е ЛЮБОВТА НА БОГА, която, излъчвайки се чрез милиарди Слънца, идвайки при нас от милиарди километри, твори - храни, възраства, издига, усъвършенствува живота; която е създала и храни нас, хората, и всички живи същества. тук, на земята, и в безкрайната вселена. Тази велика, но същевременно проста, ясна и общодостъпна истина, която е скрита от многознаещите учени, може да бъде напълно понятна за децата, чиито умове не са обременени още от тежеста и сложността на „научните" истини.. Тя е понятна и за „простите" хора, които имат пряко, непосредствено отношение към нещата в живота. Тя е аксиома - недоказуема, но и необорима истина - защото е очевидна, нагледна, безсъмнена за будния, за мислещия ум. Човешката душа, пробудения човешки ум, познават източника на живота си. Те знаят, че светлината е храната, с която техния велик Баща ежедневно, ежеминутно, непрестанно ги храни.
Да престанем да анализираме, да философствуваме върху нещата, за да можем да ги разберем. Разкъсвайки ги на части, стремейки се да ги постигнем по пътя на научното познание, ние се отдалечаваме от тях, губим представа за тяхната цялост, за тяхната същност. Това се отнася преди всичко за съществените неща в живота, в природата, между които на първо място е светлината.
Светлината не е нито вибрации, трептения, нито малки, микроскопични телца „корпускули", излъчвани, изпращани по всички посоки от слънцето. Тя е, в известен смисъл, и едното и другото, т.е. проявява се чрез едното и чрез другото, защото това са нейни външни форми, обаче същината - истинското съдържание на светлината, това е Любовта на Бога!
Невръстното дете познава майка си, която го храни. Децата и на животните познават своите майки. Само възрастния, „зрелия", „разумния", „учения" човек се е отдалечил дотолкова от истината, че не познава, не разбира откъде идва неговия живот, не познава своя Баща - Бога. Защо? - Защото се е заблудил в подробностите, във външното. а е изпуснал из очи цялото, същественото. Защото се е премного възгордял - помислил е себе си, своя ум, своето обикновено съзнание, за нещо много повече, отколкото те са. Защото е издигнал, обоготворил е своите откъслечни, външни знания, като ги е поставил над истината, над цялостното знание, над същината.
Сега нека се върнем назад към първичната простота, естественост и непосредственост на човека, за да получим ясна, съдържателна, съществена представа за светлината: за това, без което не можем да съществуваме нито миг, за това, което е нашия ежедневен насъщен хляб - ЛЮБОВТА НА БОГА!
Това е светлината! По научен, по аналитичен път не ще достигнем до нея. Напротив, само ще се заблудим, само ще се отдалечим от нея. Във формите, в проявите няма да открием същината на светлината. Нейното съдържание, истинската същност на светлината, не е в нейните форми и прояви, така, както истинската същност на човека не е в неговите дрехи, в неговото външно облекло... Зад вибрациите, трептенията, зад „Корпускулите" на светлината, които са само една външна дреха, една форма на проява, се крие истинската същност, истинското съдържание на светлината: ЛЮБОВТА НА БОГА!
Тази Любов, която носи живот, светлина, топлина, радост, красота, хармония, развитие и съвършенство за всички същества, Тази Любов, за която човек наистина не може да има истинско, пълно понятие и която, според думите на Гьоте, „никога смъртен не ще изрази". Толкова велика, безгранична, всеобгръщаща, тайнствена и свещена е тя! Тази Любов, за която пространство и време не съществуват. Която идва от милиони, от милиарди километри при нас; чрез която и от която всички ний живеем, и без която не бихме могли да съществуваме нито миг.
Това е светлината! Великата, безграничната, безсмъртната, всеобгръщаща Божия Любов!
Ний можем да я възприемем непосредствено - с душите си. със сърцата си, с умовете си, с телата си: но не можем да я анализираме, да познаем същината и по научен път. По пътя на спектралния анализ ний можем да имаме безброй постижения, да се домогнем до множество полезни научни данни, но не можем да познаем същината на светлината. Любовта на Бога не се познава с човешкия ум. Тя се възприема непосредствено - с душата и със сърцето!
Да възприемаме светлината с отворени души и сърца! Да изложим телата си, жилищата си. умовете си. съзнанието си - на светлината! Да разберем светлината като Любов, да открием в нея Любовта на Бога, да я приемем, да я осъзнаем като Любов. Това значи да се отворят очите ни за истината. Тази истина, която е общодостъпна така, както е общодостъпна светлината. Към нея се отива с чисто сърце, с отворена душа, със свободен от предразсъдъци ум. Да възприемаме светлината!
