56. ПРАВОТО НА СИЛНИЯ В НОВО ОСВЕТЛЕНИЕ
Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 322,1.12.1944, с. 1, 4.
Ние всички познаваме правото на силния. Познаваме го от историята, която сме чели. Познаваме го от това, което в нашия кратък, настоящ живот сме видели и чули. Познаваме го, може би, и от това, което в личния си живот сме преживели.
Правото на силния! - „Юмручното право" на старите, правото на организираната сила, на организираното насилие на днешния културен свят - ние го познаваме, ние го видяхме: тежкия, брониран юмрук, пред страшната заплаха на който Чехословакия сложи оръжие и се прости временно със свободата си; същия този юмрук, който с всичката си страшна сила се стовари върху Полша, а след това, последователно: върху Дания и Норвегия, Холандия, Белгия и Франция, Гърция и Югославия, България, Унгария и Румъния, и най-после, като завършек, като апотеоз на своите кървави безумия - върху огромната снага на великия Съветски Съюз.
Всичко да погълнем, всичко да стъпчем под краката си, всичко да смажем, да обезвредим и да направим послушно на волята си и роб на интересите си. Абсолютно никакви морални, човечни или пък съображения за колективния интерес на човечеството или на нападнатите. Всички многобройни и разнообразни съображения изтъквани на широко чрез преса, радио, по всички възможни начини, са само отлично замаскирана и доведена до съвършенство пропаганда, която цели, след като вече ти е отнета свободата и възможностите за правилно и свободно развитие, да те накарат още да мислиш, че с това ти е направено благодеяние, за което си длъжен да благодариш...
Да изреждаме ли още „благодеянията" на съвременното и на древното „юмручно право"? Излишно е. Всеки ги знае и всеки би могъл да посочи набързо една дълга редица от такива.
Ако, обаче, днес ние смятаме, че светът се намира пред дверите на една истинска нова ера в своя живот и в своето развитие, ако ние смятаме, че миналото не е и не може да бъде идеал за настоящето и бъдещето, ако ние смятаме, че наистина ще трябва да вървим, да се движим напред, а не да замръзнем върху почвата, върху идеалите и разбиранията на едно отрицателно минало, чиито плодове, това е безсъмнено, се оказаха горчиви - то ние сме длъжни, ние трябва непременно да направим една основна корекция, да изменим коренно възгледите си върху правото на силния... И не само да изменим възгледите си, но да променим коренно и делата си. Защото, има ли смисъл, разумно и оправдано ли е да се борим против и да отричаме правото на силния, тъй както то е разбирано досега, само докато то е в ръцете на другите?
Но, преди да разгледаме основно този въпрос, ние трябва да си уясним добре - от едно гледище, надхвърлящо гледището на обикновените, банални човешки схващания - кой е наистина силен?
Силен ли е, наистина, насилникът? Този, който безогледно и безмилостно стъпква и премазва всичко, което среща на пътя си?
И колко време може да трае неговата сила и неговата власт над слабите и беззащитните, които той с презрение и с безумна самоувереност тъпче?
Историята ни дава блестящ отговор на този въпрос: Насилникът не е в действителност силен, защото в противен случай той не би се нуждал от насилието за закрепване на своята власт. Властта на насилника е временна, краткотрайна. Тя няма здрави основи. Тя е отречена преди всичко от съзнанието на подтиснатите, а след това и от съзнанието на всички обичащи свободата, правдата и истината, тя е отречена и от съзнанието на всички, чиито интереси са засегнати или заплашени, а чии интереси не са засегнати или, най-малко, заплашени, от действията, от явните стремежи и домогвания и от скритите и оставяни за по-сетнешно реализиране планове на насилника?
Ясно е, че насилника, с характера на своето поведение, обединява всички против себе си, той подига срещу себе си всичко. Той подига срещу себе си самия живот...
Ето, това е истинската логика на живота, логиката на живия, на действителния живот, а не на ограничените, късогледи човешки схващания, според които, щом веднаж сме почувствували силата в ръцете си, ние можем да правим всичко, което пожелаем.
Животът отрича правото на „силният" насилник. А тук, на земята, не съществува нищо по-силно от живота. Следователно, насилникът, бидейки отречен от живота, не е и не може да бъде силен. Насилникът, заедно с неговите действия, е осъден от живота. Още със своите първи прояви на ярко определено насилие, той вече сам се е осъдил. И дълбоко в себе си, той съзнава това. И взема всички мерки - с надеждата да закрепи или продължи колкото се може повече своето насилие и своята власт. Обаче, всичко е напраздно, присъдите на живота са безпощадни и неотменими. Присъдите на живота са строги, но и абсолютно справедливи.
Ето защо, никой, бил той най-малкия или най-големия на земята, бил той обикновен човек или по-малък или по-голям властник, бил той народ, общество или група от хора или от народи - никой не трябва да си въобразява, че има правото и че може да се налага с насилие над по-слабите за в полза на своите егоистични интереси, и че неговото насилие може да получи одобрението на живота и да даде трайни резултати.
Насилникът, винаги неизбежно, опълчва срещу себе си самия живот. Насилникът винаги и неизбежно бива осъден и получава изпълнението на своята присъда от ръцете на самия живот. Затова ние не можем да се съгласим, че насилникът е наистина силен.
Не! Истинската сила не е и не може да бъде в насилието. Насилието няма нищо общо с истинската сила, която се пои изобилно от изворите на живота, която не е временна, постоянна, която има не само минало и настояще, но и бъдеще.
Това не са само думи. Това не е само философия. И ако то е и философия, то не е такава на човешкото умуване, а е философия и логика на самия живот.
Но тогава, за да се повърнем към зададения от нас въпрос - кой е наистина силен?
Истинския, правилен и верен отговор на този въпрос ще дойде до нас чрез устата на един голям Мъдрец, когато, ако ний, българите, слушаме, пред нас ще се разкрият дверите на едно ново, светло царство - царството на небивало духовно и материално изобилие.
И тъй, кой е наистина силен? - Силен е любящия, силен е мъдрия, силен е този, който обича истината.
„Който обича, той е силен човек. Който не обича, е слаб човек" -казва Мъдрецът. И това е наистина така.
То е така, преди всичко затуй, защото хиляди тайнствени пружини на великия и непознат нам Живот действуват непрестанно, точно и отмерено безпогрешно и резултатно, в полза на този, който действува с любовта, мъдростта и истината.
То е така, защото нашия земен живот винаги е бил, е и ще бъде в ръцете и под върховното ръководство на една сила, върху която човешките слабости и заблуждения нямат никакво влияние.
То е така, най-после и затуй, защото тази истина ни води към една нова епоха, към един нов свят.
Сава Калименов
