24. ЧОВЕКЪТ - ДУХ И ЧОВЕКЪТ - СЯНКА
Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 278, 8.06.1941, с. 1.
Нима може да бъде разглеждано сериозно вярването на мнозина учени и прости люде, че човекът по същина и в действителност, е само една бързопреходна сянка - траеща 40-60-80 или 100 години?
Това „научно” суеверие, споделяно днес от милиони плитко мислящи глави, нима може да смути дълбоката увереност на този, който се съзнава и се чувствува като дух, безсмъртен и вечен?
Нима илюзията може някога да заеме мястото на реалността?
Не! Човек може да си въобразява всичко, каквото пожелае, той може да се счита за сянка, която отминава и изчезва завинаги и напълно, без да остава никаква трайна следа, но той не може да промени нито на йота великата действителност: своята същина - безсмъртния дух.
Днес, когато става дума за изграждане на една нова и велика България, свободна, обединена и целокупна, нито за минута не трябва да се забравя, че Духът е, който твори, който създава и изгражда нещата. Напраздно ще чакаме някакво истинско творчество, способно да остави следи през вековете, от умове, чиято идея в живота е бързопреходността на човешката личност, нереалността на човешкото вътрешно „аз”.
Кой може да създаде истинска култура, притежаваща ценности за вековете? Кой може да изгради, не по форма, а по същина и по дух, една истинска нова България, която да служи за пример на цял свят? Кой може да създаде богатства, които не чезнат през вековете?
Това може да направи само човекът, чието око е отправено към вечността - човекът, който се съзнава като Дух, а не като мимолетна сянка.
Голяма илюзия е схващането, че като събереш: голяма територия, много население и материално богатство - в края на краищата ще се получи величие. Не! Величието идва отвътре, а не отвън. Величието е плод на духа, а не на сянката - тялото.
Следователно, в основата на тази велика България, изграждането на която е днешната задача на нашия народ, трябва да легне духовната дейност, духовното схващане на живота и света.
Очите, които виждат мрачкаво, смътно, очите, които схващат живота като някакъв безсмислен хаос, творение на сляпата и несъзнателна природа, тия очи, които са слепи за истинската същина, за върховната реалност на живота, не са способни да обхванат в неговата широта и пълнота, великия План, който предстои на българския народ да изпълни.
Проследете историята и ще видите, че в основата на всяка култура е вложено нещо духовно - един обединяващ, вдъхновяващ, хармониращ и осмислящ цялата грандиозна постройка елемент. Другояче не може и да бъде. Културата трябва да си има своята жива душа. Защото истинска култура се гради с дух, а не с материални, външни средства.
Ето защо, за да може българският народ да изпълни успешно задачата, която му е зададена - да реализира истински новата и истински великата България, на преден план трябва да бъде изтъкнат човекът -Дух, а не човекът - сянка.
С други думи, ние трябва да творим с очи отправени към Вечността -към онова, що е истински реално, трайно, вечно, ние трябва да творим със съзнание, обхващащо и проникващо Плана на върховния Ръководител на човешките съдбини, а не с очи вперени във външното, в материалното, и със съзнание, погълнато в някакви човешки, късогледи и едностранчиви планове.
Съществува един велик План. Той е План не на хората, а на Бога. Него трябва да познаем и за неговото осъществяване да работим: Велика по дух България, която разпраща светлина на цялото човечество.
Пламен
