3.3. СТАТИЯТА
„ЖИВОТЪТ Е БЛАГО”
ОТ САВА КАЛИМЕНОВ
ЖИВОТЪТ Е БЛАГО
Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 69, 14.10.1933, с. 1.
„Най-сигурното лекарство в света,
това е човешката радост”.
„Не е важно в какво вярваме –
важно е да знаем, че всеки ден носи
едно благо за нас, което трябва
да използуваме разумно”.
Учителя
Болшинството от съвременните хора чувствуват днес живота не като благо, а като някаква мъчно поносима тяжест.
„Трудно е да се живее", казват всички. Редица условия, външни и вътрешни, принуждават днешния човек да бъде вечно загрижен, вечно недоволен, вечно неспокоен.
Грижата за утрешния ден хлопа на вратите на всички. Отслабналата вяра в собствените сили и липсата на хармония в отношенията на хората помежду им, ги държат в постоянно напрегнато състояние.
Защо става това, и как да се излезе из това трудно положение? - Живота е извънредно комплициран, усложнен. Трябва да се опрости. Всичко излишно, всичко остаряло трябва да се премахне. Това, което пречи на естествения ход на живота, трябва да се изхвърли.
И тогава вратите на нашата душа ще се отворят за онова велико благо, което живота всеки ден ни носи. Тогава радостта, вечната спътница на разумния живот, ще ни изпълни и ще ни донесе здраве и щастие. Да престанем с нашата лакомия! Нека бъдем доволни от малкото, което живота всеки ден ни носи. Да го приемем, разберем и оценим както трябва, и тогава ще се уверим, че то е напълно достатъчно, че то е, което ни трябва за днешния ден, а утрешния - ще донесе своето си.
Скачим ли, по такъв начин, своя индивидуален живот с великата инсталация на Всемирния Живот, ние вече няма за какво да се тревожим. Това, което е за нас, ще си дойде.
Жадуваното вътрешно спокойствие, мирът и радостта ще дойдат, и ще си направят жилище в нас.
Животът е толкова богат, такива неизчерпаеми съкровища той крие в себе си, че всеки, който влезе в хармония с него, ще бъде завинаги обезпечен и задоволен. Животът е вечна хармония, и, ние, хората, не трябва да я нарушаваме, не трябва да правим изключение.
Използваме ли разумно благата, които живота всеки ден ни носи, ние ще бъдем винаги здрави, доволни и щастливи.
Да се възвърнем към златните правила за разумния живот, за да го почувстваме като истинско, непрекъсващо благо, и да бъдем вечно радостни.
ЗА БЪЛГАРО - ЮГОСЛАВЯНСКОТО СБЛИЖЕНИЕ
Като че ли по силата на някакъв магически знак, изведнъж, отношенията между България и Сърбия влязоха в една съвсем нова, неочаквана фаза.
Паралелно със свиждането между владетелите на двете страни, заговори се усилено за сближение, помирение, братство, за ликвидиране с трънливите въпроси, разделящи ни до сега.
Някакъв нов вятър като че ли завея над Балканите. И той проникна в кабинетите на политиците, журналистите. Сломи, като че ли, натрупани през десетилетия пречки. Смекчи до известна степен дори най-закоравелите противници на всяко сближение с братята - сърби.
Изведнъж неочакван обрат: - дружество за българо - югославянско сближение, в което влизат редица видни лица - политици, учени, генерали и т.н. Да беше това преди година-две, с камъни биха ги убили!
Чудно нещо е политиката. Прилича доста на ония ветрове, които днес духат от една посока, а утре почват точно от обратната.
Такова нещо е политиката. И затова тя е много опасна. Не бива много да й се доверяваме, защото е променлива и неверна като продажна жена.
Всичко това ни кара да се отнасяме с известно недоверие, с известни резерви към шумно оповестената чрез пресата акция за българо - югославянско сближение. Страхуваме се да не излезе всичко това само вестникарски шум, само празна гюрултия, сензация, която днес изпълня вестниците, а утре съвсем се забравя.
Защото ние сме искрени и принципиални привърженици на идеята за сближението и обединението на южните славяни, като значителна стъпка към омиротворяването на целия свят. И ние мислим, че тази работа трябва да бъде подета нашироко, отдолу, да мине през народа, а не да бъде наложена от горе, по стечение на променчивите външни обстоятелства. Защото само когато сближението бъде дело на целокупния български народ, а не външен дипломатически акт, само тогава то ще бъде трайно, защото ще почива на здрави основи.
Сближението ни с останалите южни славяни е сериозен въпрос за нас. Наложителен, неизбежен, съдбоносен. Защото, наистина, от неговото правилно разрешение зависи бъдещето на народа ни! Ако ние с братята си по кръв не се помирим, то тогава какво повече можем да сторим? -Остава да очакваме неизбежните в такъв случай войни и катастрофи. Ние се нуждаем от истинско сближение, а не от дипломатически фокуси със съмнителни резултати. И затова тази работа трябва да бъде подета искрено и сериозно, от хора достойни, с доказана добра воля, за да няма съдбата на по-раншното ни съюзяване, което завърши с братоубийство. Но - кръст на миналото. Нека се почне наново. Пожелаваме искреност, разумност и добра воля и на двете страни - сърбите и българите, за да се дойде със сигурност до желаното и от двата народа трайно помирение ....
(липсва стр. 118 от книгата)