1.2. СТАТИЯТА
„ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА СЛАВЯНИТЕ”
ОТ И. А. ИЗВОРСКИ
ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА СЛАВЯНИТЕ
Братство, Севлиево. Г. 9, бр. 175, 27.12.1936, с. 1.
В ученията на великите общочовешки учители, а особено в това на Христа, ясно се говори, че в природата съществува вечна и велика Разумност, която е създала всяка раса, всеки народ и всяка личност със строго определено предназначение на земята. И доколкото една раса, един народ, една личност съзнават своето велико предназначение на земята и се стремят с всичките си сили към неговото изпълнение, дотолкова им се дават, от великата и вечна Разумност в природата, съответните умствени, духовни и материални условия за тяхното съществуване и преуспяване.
Всяко отклонение на някоя раса, на някой народ и на някоя личност от първичното им естествено предназначение, има за последствие тяхното израждане и изчезване от лицето на земята. В миналото много раси и народи, поради своето отклонение, са се изродили и са изчезнали от лицето на земята, а други са оставили жалки, изродени остатъци.
И в днешно време някои от западно-европейските народи, принадлежащи към петата арийска раса, са вече на израждане и в безумието си сами трескаво подготвят своето катастрофално унищожение, поради отклонението от естественото си предназначение. Защото предназначението на народите от петата арийска раса е да проучват разкритите в Учението на Христа Божествени (природни) закони и съобразно тях да устройват личния си и обществен живот, а не със средствата на лъжата и насилието постоянно да се стремят да завладяват и поробват по-малките и по-слаби народи, които да използуват като товарни животни.
Великото естествено предназначение на славяните, които понастоящем са най-младата, шеста арийска раса, и са в периода на своя възход е напълно да приложат в личния си и обществен живот учението на Христа за любовта, за братството, за свободата и за правдата. Това предназначение на славяните най-ясно е изразено в творенията на великите славянски пророци - Толстой, Достоевски, Соловьов, Розанов и много други.
За да се разбере докъде е стигнало падението на народите, обществата и личностите, които са се отклонили от своето естествено предназначение, и докъде е достигнало духовното възвисяване на славяните, в стремежа им да изпълнят естественото си предназначение, достатъчно е да направим сравнение между идеята на Ницше за „свръхчовека", който се издига върху труповете на другите и идеята на Достоевски за вечна хармония. Защото Ницше, който е най-яркият представител и изразител на идеите, стремежите, схващанията и разбиранията на отклонилите се от естественото си предназначение германци, говори, че е готов да унищожи целия свят, само да се създаде един „свръхчовек”. А Достоевски, който е най-яркият представител и изразител на идеите, стремежите, схващанията и разбиранията за същността на човека и природата, на стремящите се по пътя на своето естествено предназначение славяни, казва, че, ако би било възможно да се устрои щастието на цялото човечество и да се въдвори хармонията за вечни времена, но за тази цел е необходимо да пострада и да погине само едно същество, то аз отричам това щастие и тази хармония, щом те са съградени върху страданието на кое и да е същество.
Славяни, вашето съществуване, вашето благо и вашето бъдещо преуспяване зависят от стремежа и усилията ви да захванете час по-скоро да се сближавате, да се сплотявате, да се побратимявате, винаги да си помагате и едни други да се защищавате срещу посегателствата и народите с противоестествени стремежи.
Славяни, не възприемайте от израждащите се народи средствата на лъжата и насилието за постигането на вашите цели, за да не се отклоните от великото си естествено предназначение. Славяни, помнете всякога, че великата и вечна Разумност в природата дава предимство и упазва винаги онази раса, народи и личности, които признават нейното съществуване и вървят по пътя, определен им от Нея.
Славяни, слушайте словото на общочовешките учители между вас и гласовете на великите си пророци, защото чрез тях Бог ви изявява волята си и ви учи как да въдворите царството небесно на земята.
И. А. Изворски
