133. МИСИЯТА НА РУСИЯ
В.К.: Вестник „Братство", брой 319, продължава статията за „Русия, Славянството и човечеството” (статията „Русия, Славянството и човечеството” ще се публикува в раздела „Мисията на Славянството"). С.К.: Виж какво, интересно е, че има мото „От полюса леден, до синий Кавказ, апостоли бледни, светата ти пръст, изходиха пряко на кръст. В очите си сини...". Сега аз не зная дали цитирах пред тебе, завчера на Тютчев едно кратко такова стихотворение за Русия. В.К.: He. С.К.: Аз не знам дали то не продължава, но аз помня тези само. Той е един от по-старите поети на Русия, Тютчев, Феодор ли, какъв беше. Той казва така, даже то подлежи и на тълкуване, щото може така направо да не бъде: „Росию умом не понять, аршином общем не измерить, у ней особеное спадь, в Росио можеть только верить”. Значи смисъла е такъв: С обикновения човешки ум не може да се разбере, щото пък Блок казва: „Това е сфинкс”, значи не може да се разбере, с общата мярка, с аршин не може да се измери, тя е нещо особено така, в нея трябва да вярваме. Без да задаваме въпроси, без да констатираме недостатъци или грешки, или отклонения, или даже всичко туй, което е ставало, дори и сега става в Русия, аз го смятам, че това са едни временни положения, през които в края на краищата ще изплува само хубавото, положителното, истински славянското, чистото, хубавото, а всичко друго, което е било отрицателно и което се дължи на редица причини, било кармични, било на лични недостатъци, но така или иначе то ще отпадне, ще се заличи с времето и ще остане само великото, което е определено, не само за Славянството, не само за другите, но даде импулс на цялото човечество, към един по-добър живот. Аз туй вярвам, каквото и да е, макар, че много работи и в миналото и сега да са от естество да смутят човека, да го обезкуражат да почне така песимистически да гледа.
Обаче тази вяра и самия Учител ми е вдъхнал, че Славянството ще играе великата роля. Щото как да ти кажа, ний имаме примерно, ами имаме изказвания, констатации на големи западни философи, едни от най-големите западни философи, които размишлявайки и пишейки, констатирайки виждат, че европейската цивилизация, както и Учителя казва, тя е прецъфтяла вече, дала е каквото е могла. Тя много е дала и в изкуство, и в наука и къде не, много е дала, обаче дала е. Едно цвете, едно растение ще се развива, ще расте, ще цъфне и ще завърши, това е то. Завършва си това. Тя е завършила и занапред, самия Учител казва, занапред Славянството ще расте, ще цъфти, ще връзва и то е. което ще даде. Самият Учител го казва. Да се върна пак да кажа. един от най-големите философи на запада Шпенглер, Освалд Шпенглер. Той написал една грамадна книга на немски „Залеза на Запада". Аз понеже имах един приятел, който учи в Германия архитектура, Васил Беязов, той я имаше, той я чел. На български излезе едно много малко съкращение, което не може да те задоволи. Обаче цялата тази негова философия, разглеждайки живота на човечеството и по отношение на отделните народи, той ги разглежда като живи организми, които точно по тази линия, както едно растение, имат си своето раждане, живот, възрастване, разпъпване, разцвет, връзване на плод, след това започва да изсъхва. Както една Римска империя, както една Персия, както една Гърция, както един Египет, всички са минали по закона на развитието на живите организми. И значи, каквото могла западната цивилизация дала и след туй ще слиза в центъра. Та Освалд Шпенглер в тази си книга, аз лично не съм я чел, чел съм едни малки извадки от нея, но той идва до тая констатация, че той разглежда всички минали цивилизации в миналото и прави сравнение с нашето развитие на човечеството и казва, каквото можахме дадохме. Сега ние сме вече презрели вече, може да преповтаряме нещата, но да творим, не можем. Нали те са творили много, велики такива художници, като този Леонардо да Винчи и не знам кой, обаче сега нямате потенциал, констатира той, този немец-философ. Казва, бъдещето е на Славянството. Макар че както аз казах, външно погледнато Славянството, то е много изостанало материално в някое отношение. И сега, не само Шпенглер, има един друг Херман Кайзерлинг. Херман Кайзерлинг, и негова книга преведоха на български това беше „Залеза на Запада”, а това беше, ей как беше на Кайзерлинг книгата „Светът, който се ражда” е във връзка с това, и той казва, ние сме отживели вече, Славянството идва. Та туй си е мое дълбоко убеждение. Прощавай, че аз се вълнувам малко.
В.К.: Прави ми впечатление, че в следващите броеве продължавате на славянска тема. С.К.: Ето изводът от стихотворението на Александър Блок, из „Скити”, което съм преписал на пишуща машина от руски език, а преводът е направен от Младен Исаев.
СТИХОТВОРЕНИЕТО „СКИТИ”
ОТ АЛЕКСАНДЪР БЛОК
АЛЕКСАНДЪР БЛОК.
СКИТИ
Панмонголизъм! Хоть имя дико, но мне ласкает слух оно.
Владимир Соловьов
Милиони сте вий. Ний - безброй, безброй.
С нас влезте в битки безпощадни!
Да, скити сме! Да, азиатски рой
с очи разкривени и жадни!
За вас бе век, за нас - единствен час.
Като деца без глас и ропот
щит бяхме между две враждебни раси -
монголи и Европа!
Столетия поглеждахте към нас
и перли плавехте в реките ни,
с насмешка чакахте вий час
оръдия да ревнат страхотно!
О, стар свят! Докато не си зарит
и се топиш ти в мъка сладка,
като премъдрия Едип се спри
пред сфинкса с древната загадка.
Русия-сфинкс. С ликуване, с тъга,
заливана с кръвта си черна,
тя гледа, гледа, гледа в теб сега
с омраза и с любов безмерна!...
Да, тъй да люби, както в нас кръвта,
отдавна никой тъй не люби.
Забравихте, че има на света
любов, що пали и погубва!
Обичаме вкуса на свежа плът
и мириса на труп мъртвешки...
Виновни ли сме, ако ви строшат
ребрата лапите ни тежки?
Ний знаем да държим от векове
юздите на коне игриви,
да кършим тежките им гърбове,
да укротяваме робини диви.
Елате с нас! От страшната война
елате в мирните обятия!
Дорде е време - стига кръвнина,
другари! Нека бъдем братя!
Ако ли не - не губим нищо, не!
Не ни е чуждо вероломство!
Ще ви проклина дълги векове
след нас болнавото потомство!
Широко по гори и дебри там
ний пред Европа в страшно утре
ще се отдръпнем! Ще покажем вам
с гняв свойта азиатска мутра!
Елате вий, елате на Урал!
Ще изметем от полебрани
машините, где диша интеграл
с монголска орда разпиляна!
Ала от днес не ще ви бъдем щит,
не ще да влезем в бой самички!
Ще гледаме ний боя страховит
с присвити, теснички очички...
Не ще се мръднем, щом настръхнал хун
на мъртви в джобове ще шари,
ще пали, пълни черквите с табун
и бели братя ще обжаря!
О, стар свят! Опомни се най-подир!
На братски пир и подвиг мирен,
за сетен път на светъл братски пир
зове те варварската лира!
30 януари 1918 г.
превод Младен Исаев
„Скити” е написанана на 29.01.1918 г., когато се възобновяват мирните преговори в Брест-Литовск между съветските власти и Германия. Сключеният мир позволява на Съветска Русия да отстъпи територии, но да спечели време чрез мира, за да се организира сама революцията. Ленин е бил за сключване на мир, а Троцкий е бил срещу отстъпване на територии на Германия, за да се подпише мир. Ленин - неговите прадеди идват от Монголия, а Троцкий е евреин, които Сталин ликвидира след свършването на Втората световна война 1939-1945 г., намиращ се в емиграция в Аржентина.
ИЗ„СКИТИ"
О, стариий мир! Пока ты не погиб,
пока томишься мукой сладкой,
остановись, премудрый как Едип,
пред сфинксом с древнею загадкой!
Россия - сфинкс. Ликуя и скорбя,
и обливаясь черной кровью,
она глядит, глядит, глядит в тебя,
и с ненавистью и с любовью.
Да, так любить как любит наша кровь,
давно никто из вас не любит!
Забыли вы что в мире есть любовь,
которая и жжет и губит!
Мы любим все - и жар холодных чисел,
и дар Божественых видений.
Нам внятно все - и острий гальский смысл,
и сумрачный германский гений...
Придите к нам! От ужасов войны
придите в мирные обьятья!
Пока не поздно - старый меч в ножня.
Товарищи! - Ми станем братья!
В последний раз - опомнись старый мир!
На братский пир труда и мире,
в последний раз, на светлый братский пир
сзывает варварская лира.
Александър Блок
