Лев Толстой е роден на 28 август 1828 година в родовото имение на майка си - княгиня Мария Николаевна Волконска, която половин година след раждането му, си заминава. Бащата на Толстой е хусарски офицер, участвувал във войната през 1812 година. Когато умира баща му, той заминава при леля си в гр. Казан и постъпва в университета за източни езици. В края на 1853 година, като офицер в артилерията, взима участие в Кримската война, като е бил в Севастопол, гдето е прекарал цялата обсада на града през 1854-1855 година. След свършването на войната той влиза в столичните литературни кръгове като автор на популярни повести. През 1862 година той се запознава със семейството на московския лекар Бере, за чиято дъщеря - София Андреевна - той се оженва. Романът "Война и мир" излиза в шест тома през 1868-69 година, "Ана Каренина" - през 1873-76 година. През 1879 година пише "Изповед" и започва нов етап в неговото развитие. Започва да работи върху изучаването на Евангелието. През 1884 година той пише "В какво се състои моята вяра" - това е програмата на неговия живот. През 1901 година той е отлъчен от руската църква. През 1910 година е написан "Пътят на живота" Тези две произведения представляват идеологическата основа на толстоизма, който се стреми да приложи Христовото Учение в неговата истинска същност. През 1910 година, в една октомврийска нощ, той напуска дома си в Ясна поляна. Заедно с домашния си лекар и с дъщеря си тръгва на далечен път. А този път е пътят към България. Но по пътя се разболява и пролежава няколко дни в квартирата на началника на Астаповската станция, където умира в шест часа сутринта, на 7 ноември 1910 година. Лекарят, който придружава Толстой, се казва Душан Маковицки. Дъщеря му, която го придружава, е Александра Лвовна. При публикуван разговор между София Андреевна и бягащите е документирано, че те са тръгнали към Одеса, с цел да продължат за Константинопол, а оттам
- за България. Това е публикувано в биографията на Толстой от Бирюков, на стр. 241.
И оттук започва една голяма мистерия. Защо Лев Толстой, в тази възраст от осемдесет и две години, тръгва за България?. Започват да се търсят причините. Като млад артилерийски офицер, през време на Севастополската обсада, той взема участие в кампанията срещу Силистра. След освобождението на България, в много вестници и списания има негови статии, като се превежда и "Война и мир". През 1907 година Христо Досев посещава Толстой в Ясна поляна и има много разговори с него. Друг българин, който го посещава, е журналистът Ризов. До 1900 година са преведени повече от двадесет и девет нравоучителни съчинения и статии на Толстой, като преводач е Сава Ничов, а по-късно и Георги Шопов.
През юни 1910 Толстой изпраща писмо до ll-ри подготвителен славянски събор в София. По това време Толстой е най-четеният автор в България и толстоизмът като учение завладява много хора. В България са създадени три толстоистки колонии за комунален живот, така че влиянието на Толстой в България е много голямо. То навлиза с неговото литературно творчество, както и с идеите, вложени в него. Ето защо, всички се опитваха по този начин да обяснят решението на Толстой да избяга от дома си и да пътува за България. За да пътува към България, Толстой идваше да се срещне с някого. Ето там е въпросът. А кой беше този, с когото трябваше да се срещне и с когото не се срещна?
Лев Толстой бе тръгнал за България, за да се срещне с Учителя. На една от Своите беседи, Учителят се спря за миг и каза: "Лев Толстой бе тръгнал за България, за да се срещне с мен. Но той не можа да стигне до България. Той закъсня, а и други му попречиха. Накрая го задигнаха." По този начин ние имаме категоричното мнение на Учителя по този въпрос. От друга страна, имаме документирано, че Толстой е тръгнал да пътува за България. Така че нещата за тази мистерия се изясняват. Но защо Толстой бе тръгнал да се срещне с Учителя? Учителят бе казал за него, че е ученик на Бялото Братство. След като стана болшевишката революция през 1917 година, Учителят много пъти се спираше върху делото на Толстой и неговия път и върху онова, което след революцията в Русия се извършваше там. На събора през 1922 година. Учителят много пъти спомена за пътя на Толстой - че той е показал на Русия онзи път, по който тя трябва да поеме. Но тя пое по пътя на насилието. Ето какво каза Учителят тогава: "За този глад, който настана сега в Русия, аз преди две години им казах, че ще им дойде. И сега, седем милиона хора умират от глад. Знаете ли защо дойде този глад? - Поради онази анархия в руския ум, който се раздвои и предизвика силите на природата.
Искаха да въведат ред с насилие и по такъв начин започнаха да се избиват взаимно. Биха се, изтезаваха се и досега дадоха седем милиона жертви, а може и десет милиона да измрат. Мислеха да възстановят с оръжие свободата си, но те трябваше не с оръжие, а както им казваше Толстой - с любов. "Не противи се злому", казва Христос. Как ще тълкуват това свещениците? Болшевиците сега са турени да действуват с оръжие. Свещениците казват: "Всяка власт е от Бога." Ами болшевишката не е ли от Бога? Не, ние казваме: "Всяка праведна власт е от Бога дадена." Там, дето болшевиците са праведни и прилагат добри дела, те са прави, там гдето прилагат насилие не са прави." ("Беседи - Обяснения и упътвания", Търново,1922 година, стр. 42-43) Така че пътят, който показа Толстой на руския народ, бе отхвърлен. А защо? Учителят по този повод казва: "Свещениците в Русия и църквата в Русия са причина за болшевишката революция. Те създадоха анархия в руския ум и предизвикаха разрушителните сили в Русия да се развихрят. Защото те не приложиха Христовото Учение." Ние бяхме свидетели как една милионна емиграция премина през България от Русия. Тя се запъти на запад, а малцина останаха в България. През време на Школата толстоизмът беше разпространен много.
Имаше подходяща литература и много наши приятели бяха преминали през толстоизма. Дори в първите младежки събори някои приятели, като Пампоров, изнесоха реферати. Например Пампоров изнесе: "Теософията и Толстой - предвестници на Новото Учение", като искаше да докаже, че теософията на запад и Толстой на изток са предвестници на Учението на Учителя. Искаше да докаже, че теософията на запад подготвя западните народи, а Толстой на изток подготвя Русия за Новото Учение. Тогава всеки искаше да докаже, че учението, което той представя, е предвестник на Учението на Учителя. И че Учителят е минал през тези учения. И че Неговото Учение е резултат на предишни учения. А това е една голяма лъжа. Тези учения са продукт на човешкия ум, а Учението на Учителя е изява и проява на Бога. Ето там е разликата.
Много пъти Учителят в беседите Си е споменавал за Лев Толстой и за него ще намерите много написани неща. Учителят каза, че Лев Толстой е прероденият Сократ. Така че Толстой не беше случаен дух. Много пъти Учителят бе споменал, че жената на Сократ - Ксантипа - със своя активен ум е подтиквала Сократ за работа, понеже той бил много пасивен. И всички комични истории от техния съвместен живот се дължат именно на това. Тя е била активен, а той пасивен принцип. Така, както Сократ навремето не можа да разреши въпроса с жена си, така и по наше време прероденият Сократ, тоест Лев Толстой, не можа да разреши въпроса с жена си - София Андреевна. А коя бе София Андреевна? Тя беше преродената Ксантипа от времето на Сократ. Така че София Андреевна не беше случайна проекция при Лев Толстой.
Всички героини, всички женски образи в литературното му творчество и най-вече в романите му имат за прототип София Андреевна. Това е отбелязано дори в кореспонденцията на София Андреевна. Дори тя споменава, че техните недоразумения и кавги, които са продължавали месеци и години, веднага утихвали, щом Лев Толстой е замислял сюжета на нов роман и е започвал да пише. Тогава в дома им всичко утихвало. Толстой е писал с часове и дни, седнал зад писалището си, пресъздавал е . първообраза на героинята, която е била в съзнанието му, а тази героиня - това е духът на София Андреевна, която го е водела в лабиринтите на сюжета на романа. Там е било тяхното истинско обединение. Онова, което е написвал Толстой с неговия нечетлив почерк, на следващия ден тя самата го
е преписвала със своя красив почерк, така че в редакцията е отивало всичко, което е било написано от нейната ръка.
Тогава не е имало пишещи машини и подготвеният материал се е наричал "ръкопис", защото е излизал от перото и ръката на писателя или преписвача, какъвто в този случай е била София Андреевна. Ето, това е истината и цената на едно голямо творчество. София Андреевна е била запозната много добре с идеите на Толстой, но не е била съгласна с начина на приложението им, защото е знаела много добре като практична жена, че за тези идеи са необходими условия, нови времена, дори и нова епоха. Дори има момент, и то накрая на живота им, когато той иска да даде имота си и литературното си творчество чрез дарение на обществото. София Андреевна се противопоставя като смята, че цялото имущество и всичко написано от Толстой като творчество, трябва да остане за семейството им. Според Учителя, Толстой тук не разрешава задачата си. Той е трябвало да остави имуществото си на рода, а творчеството е притежание на семейството чрез авторския закон по онова време. Така че Толстой избягва от дома, от семейството си и от София Андреевна при неразрешени кармически въпроси. В този живот той не ги е разрешил. Ако ги беше разрешил, може би щеше да се срещне с Учителя в България. Понеже пътят на Учението на Учителя в следващия етап ще мине през Русия, затова аз изнасям онова, което трябва да се знае. Лев Толстой е ученик на Бялото Братство. Апогеят на неговото литературно творчество е романът "Възкресение". А финалът на романа е един истински метод за разрешаване въпросите от житейския път на човека, слязъл на земята.
Ние познавахме много толстоисти в България. Те имаха право на опит. И те го направиха. Всички тези опити излязоха несполучливи. Онова, което те преведоха от руски на български, десетки години внасяше в умовете на българския читател една живителна струя от нови идеи. Но идването на болшевизма в Русия помрачи ентусиазма на толстоистите в България. Те имаха комуни, имаха вегетариански ресторанти и много опити правеха за съдружен труд и живот. В тези опити имаше чист идеализъм. Но те нямаха знанието за разрешаването на онези проблеми, с които се сблъскаха. Това знание бе дадено в Словото на Всемировия Учител.
Когато следващите поколения започват да разучават толстоизма, първо трябва да се запознаят с всичко онова, което е казал Учителят за Лев Толстой, за неговия живот, за неговото дело и за неговото творчество. А този материал не е малко. Учителят се спря на тези проблеми с Толстой и толстоизма в България, за да може да ги осветли и да даде една правилна насока на учениците в Школата, защото мнозина от приятелите в Школата, и то в провинцията, се отклониха и преминаха към толстоистите. Те си направиха своя опит, който бе несполучлив, но си загубиха благоприятните условия и времето, определено от тяхната съдба да се родят в България, само и само да дойдат в Школата на Учителя. А те бяха в Школата Му, но се отклониха и преминаха в толстоизма. Аз не мога да проумея и досега това тяхно отклонение. Защо ли? Самият факт, който е документиран, че Толстой тръгна от Русия за България, за да се срещне с Учителя е категоричен, че окултният ученик Толстой бе тръгнал на път в своите осемдесет и две човешки години да се срещне със своя Учител, който през 1910 година беше на четиридесет и шест човешки години. Това само е достатъчно за проумяване. А другите изказвания на Учителя за Толстой са напълно достатъчни да затворят действителния кръг на Истината за пребиваването на Лев Толстой в Русия. Учителят бе казал, че Толстой отново ще се роди в Русия, но този път за да проповядва Учението на Учителя. А тук в България онези, които бяха в Школата на Учителя, напуснаха Школата и тръгнаха да се кланят на различни ръководители от толстоистките общества в България.
Да се чудиш и да се маеш! Това невежество ли бе, отклонение или измяна към Школата на Учителя? Царят на Духа бе тук, на "Изгрева", а те Го напуснаха и отидоха при говедаря, началника на говедата. Аз тук давам този пример не за да обидя някого, но казвам категорично своето мнение по този въпрос.Царят на Духа бе тук на "Изгрева" и сам Лев Толстой тръгна да се поклони на този Цар, а нашите българи - от умни по-умни, "напуснаха Царя и отидоха при говедаря". Това е типична българска пословица, която е не само пословица, но и окултен закон за отклонението на окултния ученик от Школата на Учителя. Ето така стои въпросът с толстоистите в България. И ако утре тръгнете да се кланяте на толстоисти, то знайте, че вашият път е път на отклонението от Школата на Учителя. Запомнете това много добре!
