114.3. РИЛА - ЕЗЕРАТА БЛАГОДАРСТВЕНО
ПИСМО ОТ АЛФРЕД ЛОМОНИЕ
РИЛА - ЕЗЕРАТА
Учителю,
Изпитвам най-голямо съжаление, че не мога да говоря на Вашия език, за да мога направо да изразя чувствата, които преливат в нашите души и в душите на братята от Франция, които са тук сега и които са далеч от нас. Трудно е човек да се изкаже дори на родния си език! Какви думи да намеря за да изкажа крайната благодарност, която изпитваме към Вас, за всичкото благословение, което ни изпратихте в нашата страна посредством един от Вашите ученици! Но нашето присъствие тук не е ли вече едно доказателство за тази благодарност? То е също така потвърждение за нашата добра воля за в бъдеще.
Ние дойдохме да Ви благодарим от всичката си душа и всичкия си дух, но също така и да Ви искаме нови благословения, съвети, пример, допир, физическа, интелектуална и морална сила за да можем по-добре да служим на Бога. Сега ние все повече и повече съзнаваме нашата задача. Тя е още много малка, понеже ние сме много слаби. Ние искаме да станем по-силни, за да могат да ни се възлагат по-големи и по-трудни задачи.
Онова откровение за живо братство, което ни се даде чрез трогателния пример от страна на всички братя българи и чужденци, което ни се изявява в атмосферата пълна с мир и мекота всред планини и езера, вашето присъствие и вашето слово разтърсиха цялото ни естество, за да го преустроим. Ето ни пред основите на нашия нов живот. Ние сега искаме да изградим стените на нашия дом; да станем по-добри и по-възприемчиви за Божията Любов и мъдрост. Ние искаме да излъчваме все по-голяма и по-чиста светлина. Големият урок, който научихме вече тука, между другото е съществената роля на музиката, на песните, на паневритмията, които могат да ни помогнат в изпълнението на нашата задача. В нашите неспокойни механизирани западни страни, в нашите изкуствени и тъжни градове, музиката и паневритмията са най-доброто средство за засилване на духа и за обединение на душите. Ние си поставяме за задача да ги изучим, колкото се може по-добре, и след това да ги разпространим, за да може всеки един от нас да стане в своя град малко по малко едно живо огнище, един малък Изгрев, една малка Рила, съвсем малка, дребничка в началото, но дълбоко и завинаги свързана с големия Изгрев, с голямата Рила.
Обещаваме пред Вас, Учителю, пред всички братя българи, които вие вече отдавна сте обединили чрез толкова хубави връзки, пред тази величествена и чиста природа, която Вие превърнахте в източник на Любов, ние обещаваме да станем добри служители на Божественото. Ще ни трябва много, много време и търпение; но тъй като Божественото е слезло при нас, понеже Вие ни протягате ръка, ние се надяваме и вярваме, че ще можем да изкачим пътеката на духовния живот, тъй както се изкачихме тази вечер с Вас при езерото на Чистотата.
Учителю, ние изпитваме радост поради вашите вчерашни благословения, под влиянието на благословенията от днес и в очакване на утрешните ви благословения.
Ал. Ломоние - професор, Рила, неделя 13.VIII.1939 г.
