109.4. СТИХОТВОРЕНИЕТО „ОТНОВО” ОТ S.

ОТНОВО

Братство, Севлиево. Г. 11, бр. 236, 22.03.1939, с. 1.

Отново лазурното небе се усмихва
и слънчевий диск се на север стреми,
отново в простора безбрежно се носят
обилните струи на радост и мощ.

Че пролет вълшебна с надежди и песен
пристъпва кат дева невинна в олтар,
след тайнство свято отнова се готви
земята да ръси с най-скъпия дар.

Тъй всяка година и много години
ний чакаме с трепет във будни души,
да дойде и друга - да, вечната пролет
сърцата на всички с любов да залей.

S.