Алтернативен линк |
75.2. СТИХОТВОРЕНИЕТО „ПАСТРОК[1]” ОТ ДЯДО БЛАГО[2]
ПАСТРОК
Братство, Севлиево. Г. 4, бр. 41,1.12.1931, с. 3.
На земята нямам татко,
имам пастрок. Той е пръстен,
от червена пръст направен,
и с водица само кръстен.
В труд, и пот, и скръб живее,
кървави му са ръцете,
в тъмнината се бълтае,
само спал през вековете.
Но отгоре огън иде,
Божи Дух оттук минава,
цял свят с мъдрост обновява,
с огън кръщине кръщава.
Всяка плът ще се натлее,
като сребро ще се лъсне,
моят пастрок ще се кръсти,
като пламък ще възкръсне.
И тогава с нова радост
още по ще ме обича,
ала не веч „син рождени”,
но „мил брат” ще ме нарича.
Благо