58.3. ДЕЦА НА ЛЮБОВТА
Братство, Севлиево. Г. 1, бр. 6, 15.05.1929, с. 4.
Ние сме цветя на любовта.
И когато зацъфтим само под топлите лъчи на любовта, когато живеем под нейна закрила и ръководство, тогава цялата земя ще се превърне в светла райска градина, изпълнена с красота и благоухания... Ние сме плодове на любовта.
И когато се развиваме, растем и зреем под нейния всеблаг майчин взор, само тогава живо ще почувствуваме великото и мило братство и ще заживеем в мир и единение с всички хора и всичко живо.
Ние сме деца на любовта.
И когато докрай останем само ней верни, само ней близки и мили, само тогава ще бъдем безкрайно щастливи, безкрайно свободни, радостни и спокойни в живота.
Ние сме изворчета на любовта.
И щом схванем своята единна същност по цялата земя и съзнаем своето велико предназначение - да оросяваме, да поим полята плодородни със своя мирен и разумен труд - тогава ще престанат диви, кървави борби, ще изчезне завинаги под слънцето всяко робство и навред ще бъдат пръснати все едни и същи хора-братя, деца на все един и същ баща - Бог.
Т. Ч. [- Тодор Чаушев]
