В.К.: Аз нарочно исках да ми разкажете за тези движения, поради това, че на първите младежки събори в София, на които Вие присъствувахте. С.К.: 1923 г.
B.К.: На този събор всички от Вашето поколение излизат с разни реферати. С.К.: Да. В.К.: Сава Калименов нали пише „Анархизма и новото учение". С.К.: Абе аз не си спомням такова. В.К.: Има го. То после излиза от Методи Константинов, пак говори за анархизъм. Брат Боев говори за Рудолф Щайнер и новото учение. Пампоров говори еди какво си, еди какво си за Толстоизма, което е най-интересното, че всеки от която верига идва тука, все иска да прокара своите идеи и да вмести Учителя в тези течения, от които той идва. И Той идва, Учителя, слуша ги и казва: „Аз мислех да не се изкажа, но ще се изкажа.” И Учителя става и изказва своето становище. И от тука вече започва Школата. И за да можем да сложим една черта до тука. Започваме с Школата.
Сега аз искам да ми разкажете последователно Вашата дейност не като печатар, но като човек, който започва да се занимава с печатно Слово, т.е. първите опити с Влад Пашов, как започвате да издавате вестник „Братство”, как се организирате и т.н. изобщо началото на печатната дейност.
C.К.: Бяхте ме запитали за Щайнер, но долу-горе го казахме. Щайнер и сега е уважаван и сега е четен, и сега е държан на едно високо ниво, понеже и самия Учител така, да кажа ли какво е казал. В.К.: Да, да. С.К.: Брат Боев казва така: „Това е отклонение”, след това ще се върна да разкажа за печатарството, няма да забравя. Брат Боев разказва, това сега писано ли е, какво е що е. Казва: След една от беседите, които Учителят държа в Мърчаево, неделна беседа изглежда е било, нали Той в Мърчаево се оттегли след голямата бомбардировка - 10.01.1944 г. в София ще е било. Тогаз София почти се опразни и включително и Братството се пръсна така и Учителя. Там са поканени нашите братя в Мърчаево. Сега да не се отклонявам много. Брат Боев казва така: след една беседа, която Учителя така изнесе в Мърчаево, аз Го запитах: „Учителю, тука на Вашите беседи идват ли някои от по-бележитите, по-големи, по-видни окултисти?” Така Му зададох въпроса, идват ли на Вашите беседи? Учителят казал: „Да, тука почти редовно идват Рудолф Щайнер и този френския окултист - Седир”. А ти сигурно го знаеш това нещо. В.К.: Слушал съм подобно нещо. С.К.: Е, аз ще го изкарам, де. Казал: „Седир и Рудолф Щайнер редовно идват. И Рудолф Щайнер тука бил и се обърна каза сега, нали след свършване на беседата се обърнал към Него с думите: „Учителю - значи той се поставя по-долу от Него, като ученик и казва - Учителю, чудно ми е как такива велики Истини, такива велики и дълбоки Истини може да ги изразите на един такъв прост и ясен общодостъпен език". Горе-долу в такъв смисъл, туй Щайнер заявява на Учителя. Туй от Боев го зная.
БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ Д-Р ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
1. За Рудолф Щайнер виж „Изгревът”, том I, с. 245-248; том I. 2. изд. 2011, с. 284-286.
2. Боян Боев е този, който превежда от немски език много статии и книжки на Рудолф Щайнер.
3. На много места в спомените на последователите на Учителя Дънов се преразказва едно изказване на Щайнер за Учителя Дънов, казано на Боян Боев, когато е бил негов студент - „Учителят на Бялото Братство е в България”.
4. На въпрос на Боян Боев към Учителя, дали някои окултисти заминали в невидимия свят посещават Школата му, то Учителят е отговорил, че това са само Седир и Рудолф Щайнер.
5. Аз заварих много последователи на Учителя, които четяха повече Рудолф Щайнер отколкото Учителя и говореха повече за Щайнер. Аз се възмущавах най-остро от тях и ги изобличавах в предателство към Школата на Учителя и към отклонение умишлено на новите поколения, които идваха. Те мълчаха и само ме оглеждаха изпитателно.
6. Най-добро описание ни дава Веска Величкова (виж „Изгревът”, том VIII, с. 485-492, 492-494.), която бе преводач от немски на български, и четеше немските класици в оригинал, и когато идваха германки и разговаряха с нея, признаваха: „Нас ни е срам, като ви слушаме как Вие говорите на немски литературно, както немските класици, а ние това не можем.”
РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЗА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
Из ръкописа на Сава Калименов. На българина. Т. 2
Боян Боев, един от най-близките ученици на Учителя, когато бил за първа година студент в Германия, преди да познава още Учителя, отива при Рудолф Щайнер, големият ясновидец и основател на Антропософското движение, като му казва, че иска да стане негов ученик. Щайнер обаче му отговоря: „Ти няма защо да ставаш мой ученик, защото Великият Учител е в България - като се завърнеш там, ти ще станеш негов ученик". Щайнер казал също, че поради това България е една много важна страна и че на нея и на цялото славянство предстои да играят голяма роля в бъдещето. Поради това изказване, казва брат Боян Боев, към нас българските студенти, се отнасяха тогава с особено внимание и уважение. Боян Боев съобщава също и следното:
През време на евакуацията /поради бомбардировките над София в 1944 г./ след една неделна беседа в село Мърчаево, запитах Учителя: „Учителю, идат ли тук на вашите беседи, някои от големите окултисти, намиращи се в другия свят?" Учителят отговори: „Да. Между другите, тук редовно идват Седир и Рудолф Щайнер. Последният току що беше тук и ми каза: Учителю, чудно ми е как можете да изразявате такива велики идеи и мисли на тъй прост и общодостъпен език".
/Известно е, че по-голямата част от творчеството на д-р Рудолф Щайнер е дадено на един високоинтелектуален и мъчнодостъпен за обикновения читател език, нещо което се обуславя до голяма степен от отвлечена материя, която той трактува в главните си съчинения: тълкуванията на Откровението, на Битието и на четирите Евангелия, както и цяла редица още специални лекции. Нужна е голяма подготовка - пълно познаване на окултизма и на духовните въпроси, за да бъде разбран Щайнер и тия му съчинения. В случая ще добавим, че Учителят се е изказал за Рудолф Щайнер, че той е прероденият Питагор - основателя на Окултната Школа в Древна Гърция и Италия. От всичко това става ясно, че учението и литературата, създадена от Рудолф Щайнер и от неговите близки последователи, са преди всичко за интелектуалци и то за такива, с духовна насоченост на своя ум и интереси. За разлика от това, учението на Учителя е общодостъпно: в него има храна за всички. То е за цялото човечество. И най-големият интелектуалец, както и най-обикновения човек, ще намерят в беседите и лекциите предостатъчно духовна храна, отговаряща на тяхното развите, на техните нужди и търсения. Всеки ще намери, всеки ще вземе оттам това, което е за него. Такова е Учението на Мировия Учител - то е за всички/.
