25. ТОДОР БЪЧВАРОВ

„РОДИНА”

месечно илюстровано списание за наука, литература и обществен живот

25.1. ГРЯДУЩЕ
/Блян/

Родина. Г. I, кн. 1, януари 1902

Гледей през окото на света надежда,
Бъдещето славно как светло изглежда.
Tiber

В един сън вълшебен благ дух ме понесе
Над земни простори, в синева чудесна
И с полет безкрили в друг мир ме занесе -
Свят, дето царува мир, правда небесна.

Земя тука видях на нашта подобна -
Със гъсти дъбрави, потоци кристални...
Но чудо! - не срещнах съдбата злокобна
Да трови живота със грижи печални,

И старци, и баби аз гледах столетни
Да припкат задружно кат млади юнаци;
Лицата им свежи тъгите несметни
Не бяха сбръчили с бразди и знаци!...

Тук всичко цъвтеше: и роза засмяна,
И люляк, и здравец и бяло кокиче -
Природата цяла беше във премяна:
На всяка шубрака църтеше и птиче;

Поляни обширни с посеви обрасли
Се гледат - на всъде човекът грижливо
Работил - овошки със плодове красни ...
Бе всичко омайно и тъй приветливо!

Приятна бе тука и таз изненада -
Аз нийде не видях някого да дреме,
Не видях човека от нужда да страда,
Да пъшка, кат носи животното бреме.

И млади и стари прилежно с драгост
Се трудят да трупат, събират за зима...
Сърцето ми сладко затупте от радост.
Тук бирник не видях десятък да зима!

- Водачо щастливи, викнах аз тогази,
Кажи ми, за Бога, къде ме довлече -
Във кой кът вселенен кракът ми нагази;
Защо оставихме земята далече?

Не е тази нашта плачевна долина;
Блаженстват тук, всички: природа и люде -
Туй рай е! - къде е моята родина?
Там синца в неправда беснеем кат луди!

- Човече злочести, духът отговори,
Ний сме на земята - там, гледей е Рила;
И Хемус се дига във тез кръгозори -
България туй е - родината мила!

Но тук веч живее по-ново потомство
Със нови наредби и нова управа;
Изчезна светът стар и мрак, вироломство -
На правда, човечност тоз кът е държава.

Тук братски живеят; войска ги не пази
Ни стража, нито власти за тях е потребна -
Те любят! Кой люби никой го не мрази;
Любовта владее над цяла вселена...

И много, все нови, наредби показа
Духът благ. Аз видях добрини незнайни,
Но, ей, се събудих - със древна умраза
Светът си живее - с неправди безкрайни!

Бъчваров

ВИДЕЛИНА

месечно списание, посветено за развитието на душата, ума и сърцето

25.2. НА СЪРДЕЧНИТЕ ВРАТА

Виделина. Г. 8, кн. 6-7,1910
Т.И. Бъчваров

На сърдечните врата
хлопа Пътник изнурен
по лице Му е тегота -
от света и Той презрян

Чуй как милно теб зове;
“Отвори да влеза Сам;
да изчистя грехове
от сърдечния твой храм

Аз ти нося с доброта
край на пъкленото зло,
мир сърдечен, чистота -
избавление от тегло.

Да възкреснеш от смъртта;
от грехът и Сатана -
кръв пролях на Голгота,
за да видиш светлина.

Рани пет на кръст носих,
скръб голяма, теготи -
Всичко туй за теб сторих!
Що стори за Мене ти?”

Чака при твоите врата,
хлопа тоя Странник там,
отвори с лекота,
грешниче, сърдечний храм!

Отвори да влезе Той,
Що за грешни кръст носи -
Душе, Той е Спаса твой -
И ще тебе да спаси!