Получих ти писмото и си мислех да пристигна там в отпуск точно около 22, но сливането на двата клона тук, което по всяка вероятност ще бъде съпроводено и с изливане на служители, а освен това и отсъствуващите за изпити в София, десетина души морално ме застави да остана тук и да си взема отпуск по-късно през октомври.
Витоша, полянката, хоризонтът, въздухът, вятърът, небето, слънцето и песента на гората - ето нещата, които най-много ми липсват и които не могат да се заменят с нещо друго. Човешки същества има навсякъде, макар, че не навсякъде човек може да общува с тях така дейно или така ценно както изисква неговият културен уровен, или неговият мисловен и пр. старт.
Поради моето дълго живеене в София, моите духовни нужди са били задоволявани при софийска обстановка, всред личности, живеещи главно в София, и съм се откъснал от тукашната среда, от тукашната интелигенция – разпръсната по разни точки и линии на живота. Вярно е, че човек свиква с всичко, или с много неща, но мен не ми се иска да мисля да свиквам с липсата на Витоша, на екскурзиите по Витоша, на възможността да се изкачиш на високо, да дишаш дълбоко и да мислиш върху нещо интересно, или да беседваш и нещо съществено или най-после да прочетеш няколко реда. или страници и да погледаш гората, небето, облаците или безгрижно да се отдадеш на почивка. Дори и да имаше някой човек, който да беше изживял подобно слизане от планината в полето, и който да ми беше обяснил липсата на някой неща и нуждата от тях, трудно бих се съгласил с него пред мисълта да улесня или облекча живота на едно същество, което много е жертвувало за мене и за другите и малко е получило - моята стара майка. Това състояние на нещата е повлияно и от друга страна, че връзките, които поддържах с някои личности бяха съвсем изтънели, дори едва, едва съществуваха, поддържани повече от мене отколкото от тях и поради това не притежаваха необходимата притегателна сила. Сила на задържане, на закотвяне към дадено място. Ти единствена от всички, с които разменям мисли за моето положение беше на друго мнение но то се обезсилваше от формулата, която ти почти до последните дни си казваше Как можеш да разчиташ на един човек, комуто си ненужен? И щом някому си ненужен, защо той ще прави усилия да те задържи?
Ето на, при тези два - три фактора трябваше да се решава моята задача: необходимостта да облекча старините на съществото, което ме е пуснало на земята и което се нуждае от подкрепа и ненужността на моята личност за почти всичките ми приятели,… но също много важен фактор беше моето безпаричие, негарантиращо никаква продължителност на чакане или търсене. Освен всичко, което изредих, че ми липсва тук нямам и среда, с която да разменям мисли, да общуваме. Може би ще се създаде с течение на времето, но с изтичането на времето, отминава и пламъкът и това и тази евентуалност не бих желал да констатирам. Тук човеците си живеят видимо елементарно, без големи амплитуди в живота си и това също не ми е по вкуса.
Забележка на съставителя: Клеймото на плика в София е от 22.IX.1950 г. Тв. Николай - Твой Николай. В плика има портрет на Николай Шиваров с посвещение отзад: "На Благовеста с поглед към бъдещето" Николай. 3 август 1950 г.
Буча Бехар се прекръства на Благовеста по указание на Учителя Дънов, за да могат всички евреи в Братството да се прекръстят в църкви и да станат християни.
Това се прави от няколко еврейки, но само като една задача, но си остават със старите имена по личните си карти. Така Буча Бехар си е отново Буча Бехар, а но е Благовеста. И затова на евреите в Братството всичко им се обърква в живота, породи непослушание към думите на Учителя.
