Носят се тревожни и лоши слухове. Всички са настръхнали. И аз на свой ред. Бях свикнала с всичко, което до сега ставаше и с всичките акции, предприети срещу нас. Може би надеждата, че края е близо ни крепеше.
Това, обаче, което се чува за това, което смятат да правят с евреите и тук, ми се вижда много страшно. В лагери, а след тях и в тях какво става!...
Това, Учителю, не бива да става тук, достатъчно жестокости вече проявиха в другите страни.
В една България поне нека се покажат по-човечни.
Учителю, прострете Вашата десница и защитете един народ, на който днес само Бог може да му помогне.*
В Книгата на Йов е казано: “Всичко му вземи, само душата му остави!” Нека да вземат всичко и тук, но защо ще ги убиват по тоя начин!... Със скръб е изпълнена душата ми и аз казвам не е право, не е човечно това, което се прави.
Аз не зная как ще се понесе това. Страшно ми се вижда Учителю!...
Аз Ви моля бъдете с нас и нека Вашия Поглед и Вашата десница ни закриля. Нека тука не се стигне до края и не се приложи тази най-жестока и нечовешка мярка.
Целува Ви ръка Ваша Буча.
*3абележка на съставителя: Виж “Изгревът” том I, с. 483-487; том IV, с. 251-252, 533-535; том IX, с. 249; том XVII, с. 750-751; том XIII, с. 543-548.
