НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

5. Малки песни за безначалният, неизвестния мъдрец, когато бе Учител и Господ мой

Г. ПИСАТЕЛКАТА БУЧА БЕХАР ТОМ 28
Алтернативен линк

5. МАЛКИ ПЕСНИ

за

БЕЗНАЧАЛНИЯТ НЕИЗВЕСТНИЯ МЪДРЕЦ,

КОГОТО БЕ УЧИТЕЛ И ГОСПОД МОЙ



5.1. Аз те търсих
5.2. При теб съм аз
5.3. Обичам
5.4. Ти дойде
5.5. Ако можех
5.6. Малката капка
5.7. Работен ден
5.8. Моята песен
5.9. Към върха
5.10. Буря
5.11. Разходка
5.12. Най-великото
5.13. Моята жажда
5.14. Беседа

5.1. АЗ ТЕ ТЪРСИХ


Аз те търсих. Твоето име за мен беше неизвестно. Отпосле Те нарекох: Безначален, Неизвестен, Мъдрец. Но какво значеше името за тези, които Те познават? Аз Те търсих. Когато нощта настъпваше аз дълго стоях будна, заслушана в мълчанието на светлата нощ. Тогава аз се питах: Кой си Ти, най-великия син на нашето време и на нашата земя. Мит или легенда, приказка или плод на моя нестихващ копнеж? Аз Те търсих в ранните дни на моята младост, когато слънцето на изток багри небето в пурпур и злато, когато ранните пролетни цветя дивно ухаят, когато славея в разшумелия листак пее своята сладка и топла песен.

Аз Те търсих и Те намерих. Моята радост приличаше на голяма река, която ми разкри първа тайната на огромния океан.

5.2. ПРИ ТЕБ СЪМ АЗ


Ти ми каза: “При теб съм аз.” В мен си Ти - отговорих аз. Намерих Те в среднощния час на моята дълга и студена нощ. Аз слушах последната въздишка на моята отлитаща тъга и нейде в безкрайността се раждаше моя чуден ден. Вълшебния полъх на новата зора облъхна моето лице и нейното дивно ухание трептеше в милионите росни капки и в нежните цветни чашки. Нишка по нишка аз изтъках една чудна и топла пролет. Чуй ме. Ти ме призова. Аз Чух Твоя вик, който всред мрачната и тъмна нощ проехтя като шум на милиони води, като гръм предшествуван от огнени светкавици. Аз Те чух. Нощта беше страхотна и ревът на бушуващите води пресекна моята стъпка. Будна и тръпнеща аз Те зачаках. Утрото настъпи свежо и сияйно. “Ти ли беше в рева на водите и в гърмежите на разярените небеса?" Ти се усмихна кротко и рече: “Бурната нощ пречисти пътя по който аз минах, за да дойда при теб.”

Господи - казах сияеща от щастие и станах да целуна нозете, които минаха по чистата пътека. Какво струва една страхотна нощ, щом като тя Те доведе при мен...

5.3. ОБИЧАМ


Ти знаеш, че Те обичам. Аз не се срамувам да кажа това. Нека всички го чуят, нека всички го научат. Розов храст ме закрива и никой не ме вижда, цветенце ли съм, птичка ли съм, дете или девица? Аз Те обичам. Тихо щастие ме изпълва и аз летя по чисти небеса. Ако ме видят ще кажат: Ти имаш очи на влюбена жена. Не крия нищо, и така да е. И защо да крия великия дар с който Той ме дари? Обичам, обичам! Е добре, искате ли да видите чий е този глас и коя дръзка уста прави своята любовна изповед? Ето аз разтварям ухаещия храст, всред цъфналите рози вие виждате моето лице. Гледате и се чудите... Накрая махате с ръка и казвате: Това било дете, затова... Аз се смея. Свежата и чистата радост, която ме изпълва се разлива наоколо. Чуйте ме: дете съм аз. О, защо тогава да не казвам, обичам те майко моя. Тури ме близичко при себе си, за да забравя злото на света, за да не видя сенките на тяхната земя, за да не сещам болката на твоето голямо сърце, майко моя. Обичам Го, защото само тогава виждам светлата пътека към великата обич и дивната хубост на която Той ми показа.

5.4. ТИ ДОЙДЕ


Тази вечер край мен беше тихо и тъжно. Исках да бъда сама. Исках в мълчанието на настъпващата нощ да чуя Твоя глас. Ти дойде. В моето сърце бушуваше буря и остра болка ме разкъсваше. Ти ме попита: “Защо тъжиш?” “Не знаеш ли?" - отговорих аз, “денят помръкна и аз не Те видях. Моя баща рано заключи портата на нашия дом и не ме пусна да изляза, когато Ти си вън и ме чакаш. Не ще мога и утре, не ще мога и на празника да дойда. Жадни са очите ми. Искам да слушам сладката и топлата Ти реч, а те са неумолими.”

Ти се приближи кротко и сложи длан върху пламналото ми чело и рече: “Няма власт, която да те спре."

Трепнах. В стаята ми беше светло като ден. Слънцето ли грееше край мен? “Сън”, си казах, - сладък сън... Боже мой, спомних си за моя баща, който вечер залоства вратата и не ме пуща при Него. От очите ми бликнаха горещи сълзи и сърцето ми туптеше като пред велик празник Неговите думи звучаха по-мощно от всички земни камбани.

Обични, кой може да ме отдели от топлата ти обич?...

5.5. АКО МОЖЕХ


Сърцето ми притихна. В него потекоха струи на тиха радост. Живея и се сещам ритъма на моята чудна младост, на моята свидна обич. Ти дойде и нагласи моята лира. Чух първия й звук и в него долових мелодиите на Твоя глас. Попитах Те: Ще Те видя ли днес, ще Те чуя ли пак? А Ти ми каза: “Всеки ден съм при теб, не, не, чуй дете, не е било време, когато да не съм бил при теб. Защо не ме виждаш, защо не ме чуваш?

Ах, ако можех винаги да Те чуя!...

Ах, ако можех винаги да Те виждам!...

5.6. МАЛКАТА КАПКА


Пролетната сутрин беше вълшебна. Въздухът беше чист и кристален. Пътеката, която водеше към върха беше свежа от сутрешната роса. Милиони светли очи ме гледаха учудено и ласкаво. Колко чисти и прозрачни бяха те. Спрях се за миг и моя поглед потъна дълбоко в тези светли езера. В тях аз прочетох дивната приказка на техния късичък живот. Аз ги милвах с очи и исках да се насладя на тяхната хубост, преди слънцето да погълне техния дъх.

Когато вдигнах глава Ти беше при мен. Смутено се озъртах и се питах: Какво искаше Ти от мен? Лъч ли ме озари, или Твоя глас прозвуча в мен? -Мъничката капка и големия океан... Виждам ли капката, моето сърце се пълни с нежна обич, виждам ли океана аз мълча смутена и тръпнеща. И забравям за росните капки и за сладката омая на моето сърце Близо до себе си аз чувам нестихващата песен на морските води, близо до себе си аз виждам безбрежните граници на могъщия океан.

Боже мой, благодаря Ти, че ме дари с очи, които виждат извора на мъничките капки. Това ли искаше Ти от мен?

5.7. РАБОТЕН ДЕН


При мен се спря мисъл една. Беше светла като слънчев ден, беше чиста като пресен сняг, беше чудна като светлинен лъч. Приех я. Устроих й празник, рядък и тържествен. В мен запяха незнайни певци. Радостта ми бликна като буен поток. О, ако можеше да остане дълго при мен. Не мога, отговори ми тя, бързам. Като светлинен лъч аз обикалям света и колко празници ще устроя днес. Но аз те моля само за миг, кажи ми само откъде идеш, кой те изпрати при мен? Как се роди ти? - задъхано я питах аз. - О, не ме спирай, дълъг е моя път, отдалеч ида аз, пусни ме, закъснях.

Светлата мисъл литна и чиста радост ме обзе. Колко празници ще устрои тя. Нека лети, нека върви по света, нека разнесе радост на моите братя. В моята съкровищница тя остави следа от нейната чиста красота.

Мина се миг. При мен се спря пак мисъл една. Уви, тя не беше като първата. В мен не запяха незнайни певци и светла радост не озари моя дух. Смутена и тъжна аз разтворих врати и я приех. Тя беше бурна и мрачна, като страхотна нощ, тя беше неразгадаема и тъмна като сфинкс, чиято сянка изпълни моя светъл чертог. Приближих се при нея и я попитах: “Какво искаш от мен? Защо си дошла? Иди си. В моя дом не искам да влезе тъмнината. А тя ми каза: Не ме пъди. Но ако можеш развържи ме, освободи ме, пречисти ме. Загадка съм за тебе, но ако искаш отгатни я, задача съм, разреши я. Тогава аз ще олекна веднага, ще светна и свободна ще литна като моята сестра.

- Ще станеш ли като нея?

- Непременно.

- Ще радваш ли хората?

- Разбира се, това е моята цел.

Ела тогава, каквато и да си. Моя копнеж е да те отпратя светла, чиста и силна. Влез, няма да се свърши работния ми ден, докато ти не отлитнеш лъчезарна и добра.

Работих до късно. Когато на изток слънцето изчезваше зад огнен облак моя ден се свърши.

Ах, кой можеше да ми повярва, че аз бях на полето и разорах неплодородна целина? Кой можеше да ми повярва, че посях едро семе? Кой можеше да ми повярва, че изпратих на света сочен и хубав плод по-вкусен от чистата пшеница и по-сладък от узрялото грозде?

5.8. МОЯТА ПЕСЕН


Аз летях към Теб. По пътя аз се спрях за миг. Замислих се и се попитах: Имам ли дар, с който да Те даря? Погледнах ръцете си. Те бяха празни. Нямах нищо. Само моя инструмент почиваше в моите тръпнещи пръсти. Казах си: В песен ще излея моята душа, не е ли това най-скъпия дар?

Ти слуша моята песен. А след това какво се случи? Тоя миг остана незабравим. Ти грабна моя инструмент и на твърдото коляно разчупи го на парчета и го хвърли на земята. Очите ми плувнаха в сълзи и остра болка сви сърцето ми. Очите Ти имаха студения блясък на севера. През сълзи аз казах: Какво искаш от мен? Защо искаш това, което нямам? Защо ми отне най-скъпото? Не ще свиря и никой не ще чуе моята песен. Тръгнах си и Ти не ме повика. Пожари гаснеха в моя небосклон и сърцето ми ридаеше в глухата нощ.

Минаха много дни. Времето отбеляза дълъг ход, но спомена за тоя миг тлееше. И ето ме пак при Теб. Беше светъл и сияен ден. Ти се приближи до мен, погледна ме с топли очи и ми подаде моя инструмент. - Аз го поправих, беше малко повреден. Опитай го сега, свири - рече ми Ти.

Исках да кажа нещо и не можех. Исках да благодаря и нямах думи. Знаех и можех да направя само едно нещо и го направих. Мълчаливо поех моя инструмент и го приближих до устата. Моята нежна и чудна свирня се разля около нас. Моята тиха радост ме обвиваше като светъл облак. В моите ръце почиваше моя инструмент и звуците на моята песен се разнесоха далече по света.

5.9. КЪМ ВЪРХА


Много пътеки водеха към върха. Една от тях привлече моя поглед. Нежни теменуги ухаеха по нея и диви шипки я красяха. Но Ти вечно Будният ми рече: “Не от тук” - Защо? - попитах Те аз, - пътеката е хубава, гладка ще се ходи по нея. Тези, които вървяха преди мен стъпваха леко и бързо. Погледнах Те. В очите Ти прочетох укор. Мигом аз се отклоних. Поех друга пътека. Вкусни и свежи плодове растяха по нея, а денят беше горещ и морен. Но Твоя глас пак прозвуча край мен: “И от тук не”. - Господи, откъде - се питах аз, - не минаха ли преди мене друмници прашни и ей ги, хей там горе са вече. Но аз знаех Кой беше Ти и откъде идеха Твоите повеления. Послушах Те и потърсих трета пътека към върха. Вперих очи и не видях ничия човешка диря. Да търся дълго не можех. Пленница бях на моя копнеж и аз бързах нагоре към върха. Поех незнаен друм, неутъпкан от човешки крак, небелязан от дирята на планински обитател. Той беше труден и морен. Кому да разкажа за него? И защо? Ония, които избират такъв път знаят всичко за него, а ония, които не дръзват да направят първа стъпка, никога не ще разберат скъпата му цена.

На върха ме чакаше Ти. Будният Ти поглед видя моите изранени нозе, но когато се наведох, видях, че по тях нямаше вече и следа от раните. Слънцето ни заливаше със своите чудотворни лъчи. Пееше планината, може би затова, че по нейната корава снага прорязах още една диря към Великия връх.

5.10. БУРЯ


Не чакам. Знам, че Ти не ще дойдеш. Знам, че аз не ще отида Нашите пътища се разделиха. Вихър се изви над моя хоризонт и облаци от прах Те затулиха от моя взор. Времето бавно се ниже край мен и неговите удари падат, като удари на чук върху моето изстинало сърце. В него не се струи топла кръв Превърна се на въглен, превърна се на лед. Моя вик не ще стигне до Теб и Твоята любов не ще го оживи. О, нека лежи мъртво в моята изстинала гръд. Моето сърце има само един господар, само един повелител. Познава само Неговия глас и само Неговата обич може да го съживи. А где е Той? Чува ли се Неговата стъпка? Иде ли Той? Не чакам. Знам, че Ти не ще дойдеш. Знам че аз не ще отида, до деня, когато моя път наново се срещне с Твоя. Бурята ще е отминала вече и небето ще бъде чисто и лазурно, като поглед на дете. О, тогава знам, ще Те видя пак и в моето сърце ще потече топлия сок на Твоята обич.  

5.11. РАЗХОДКА


- Лодкарю, искаш ли да ме возиш със своята лодка? Хей там до оня остров искам да отида и преди слънцето да зайде да се завърна пак тук.

- Може, - рече ми той и дръпна носа на лодката близо до брега. Загубена в широкото море, плуваше малката лодка. Вълните я подемаха от вси страни, но тя все плуваше, плуваше.

Стоях с ръце впити в дървения й гръб и сещах необятната мощ на морската шир. Вълна след вълна разбиваха се край мене, а аз стоях няма и неподвижна, заслушана в песента на вълните. Аз съзерцавах тяхната странна красота, слушах техния чуден говор: Какво си ти, - каза една от тях на морската пяна, - рожба на морските фурии, измамна дреха, която само за миг се пръска и изчезва. Ненужна си ни ти и само твоята глупост може да те издигне на най-високата ми част, за нищо не струваш, не разбра ли тая стара истина, която и мидата дори разбира вече. Тленна и глупава си ти. Аз съм всичко, защото аз, а не ти съм образувана от милиарди водни капки в които се крие могъществото на морето. - Ах, - извика пяната и се приготви да даде заслужен отговор на вълната, но в същия миг тя се пръсна на милиони частички, които изчезнаха във водата.

- Острова - извика моя лодкар.

Сепнах се от унеса и бавно слязох от лодката. И пяната и вълната живееха в мен, и пяната и вълната разговаряха в мен. Какво можех да кажа на вълната? Не беше ли тя носителка на свежи струи, които пояха моите полета? Обърнах се край пяната и казах: Защо ми са всичките знания, които спечелих по моя труден път, ако те не ме научиха как да живея? Ако с тях не мога да съградя моя неземен чертог? Като морската пяна ще се разбие моето богатство и то ще изчезне в морските води.

Ти беше застанал близо до мен и чакаше сетната ми дума. Тогава аз Ти показах моите твърди от работа длани и тихичко промълвих: Повярвай, калена е мишницата ми, не ще пропилея частичка от моето богатство, не ще го оставя да се превърне на морска пяна, не ще стъпкам едно семенце от ония, които Твоята грижовна ръка пося в мене.

Лодката мудно се носеше по морската шир, на запад слънцето затваряше своите огнени червени цветове, вълните разливаха своята чудна песен.

5.12. НАЙ-ВЕЛИКОТО


Искам само едно, жадувам само за едно. Аз зная, че това е най-великото, което може да се даде някому на тая тъжна и малка земя. Но виновна ли съм, че в мен посяха зърното на непобедимия копнеж? Аз жадувам за безбрежните простори, както орелът усетил необятната небесна шир. Аз копнея като.. да обиколя волно и свободно неизброимите светове.

Искам да литна, искам да разчупя оковите, които ме правят пленница на тая земя, искам да дишам студения въздух на шеметни и снежни върхове. Искам да съм свободна, заслушана само в един глас, движена само от една сила. Гласът на моята душа, силата на моя непобедим дух.

5.13. МОЯТА ЖАЖДА


Ако накрая на моите земни дни ме попитат: Какво не ти достигна, за какво си гладна? Аз ще разкажа една малка повест, повестта на моя баща. Знаете ли, той беше скитник. Беше кръстосал земята надлъж и нашир. Пътувал е по море и не веднъж се спасявал на счупени дъски, не веднъж е заставал очи с очи срещу смъртта. Пътувал е с кервани по нажежени пясъчни пустини. Аз слушах развълнувано и трескаво неговите страшни разкази и нощем, когато заспивах сънувах непознатите страни по които той е бродил.

Моя баща беше скитник. В моята кръв бушуваше неговата кръв и много често аз слушах нейната песен. Гладна съм само за нови земи и незнайни пътища. Искам да пътувам ден и нощ по морета и по пустини по небесната шир и твърдата земя.

Моя баща беше скитник. Защо не ме води той със себе си? Защо вля в моето сърце капчица от скитническата си кръв? Обичам земята и нейните безбрежни хоризонти, обичам нейния лик в хилядите й багри, обичам да се скитам по нейната снага и от моето сърце да се струи нежната и топла песен за нейната хубост и за моята жажда.

5.14. БЕСЕДА


Беше чудна нощ. Звездите блестяха едри и омайни като диамантени очи. Стоях и гледах техния лъчезарен блясък, следях техния незнаен път. Унасях се в приказни мечти и моя копнеж се разлисти като сочен и омаен цвят. Ти беше край мен и аз чаках мига, когато нашата кротка беседа ще започне. Ах, нощта беше дивна и Ти беше край мен. Време за размисъл и мъдрост бележеше своя ход и аз чаках с трепет безценното зърно, което щеше да се отрони в моите шепи.

Ти ме попита: Силна ли си и ще устоиш ли на изпитанията, които те чакат?

- Господи, силна съм, когато съм слаба, - отговорих аз.

Ти се усмихна, негли затова, че си послужих с Твоя език. Е, добре, чуй ме, силна съм, когато аз забравям себе си, когато човешкото в мен е слабо, вземе ли то надмощие, аз съм слаба. Ах, бъди с мен и укрепи моя Бог в мен, защото само тогава съм силна и само тогава съм готова на всичко.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ