Рилско цвете, познавам твоята реч, позната ми е твоята песен. Край теб съм аз и виждам твоята красота. В твоето сърце гори сега пламъка на един живот. Ето получих твоя дар. Видях твоята усмивка и сетих трепета на разлятата хубост. Затова в сърцето ми бликна неудържима радост, когато там в гората ме посрещна ухаещия дъх на здравеца, а сега тук изпод канарата ме приветствува нежната рилска роза. Тя ми откри своята тайна, тя ми изпя своята песничка за една радост и за една любов недокосната от човешка ръка.