Една къща на една неизвестна улица в оня известен крайморски град - красавицата на Черноморието - Варна. Коя година, нямаше данни и не е нужно. Ония първи години вероятно, началото на работата, голямата и малка работи в чийто първи стъпки долавяме всичката сила и всичката красота на перспективата, открояваща се вече релефно жива и чиста. Той - Учителя пристъпва и стъпката независимо от това, че е твърда, сигурна, съмнения, колебания са неща абсолютно изключени, пристъпва и оглежда, оглежда и търси най-добрия, най-ефикасния, бихме казали най-сигурния метод не само подходящ за нацията - не само за този народ всред който Той бе хвърлил котва, но и за всичките народи, за всичките раси, за всичките хора, за цялото човечество. Защото всичките хора имаха нещо общо - притежаваха нещо общо. Имаха ум, имаха сърце, душа и дух. Всичко бе до степента до която те стигаха в своето развитие и в своя устрем.
Един от тези методи между много други, неудържимо го привличаше: Музиката. Затова много рано Той си избра инструмент; минал е школа при учители музиканти, които му предават изкуството да свири. Скъдни са сведенията, които стигат до нас за тези ранни години, когато овладява цигулка до съвършенство. Би станал известен виртуоз, казват ония, които са го слушали, когато Той не подозира, че го слушат и свири за себе си. Още от тогава датират срещите Му с музиката, която грижливо изучава търсейки не друго, не, а как да я приближи до ония на които Той щеше да предаде учението - на учениците, които щяха да го слушат. Той е знаел за мощното влияние на музиката, оная музика, с която Орфей въздействувал пак по тези места на зверове и птици. Много рано музиката става лична негова сфера, където се движи уверено и свободно. Близките - тия добри хора от възрожденската епоха, време, когато цигулка, гъдулка се срещаха най-често в ръцете на циганите, се стараели да го отклонят и често му привеждали оная позната поговорка: “Цигулар къща не храни". Отдавна Той оспорва народни “мъдрости" от тоя род, цигулката останала, и по всички правила на обучението Той минал през учители, преподаватели, от които първият за който казва, че бил добър и му дали първите правила на цигулковото изкуство и втория, за който ласкаво се произнася: “Вторият ми учител беше гениален музикант, който се вдъхновяваше от музиката. Аз го слушах с удоволствие, когато свиреше.” Беше успял вече да преживее музиката като най-необходимото нещо в живота. И не само това, но и най-важното, което върви паралелно с живота. Една неделима част на цялата концепция на живота - елемент с магическото свойство - да неутрализира, да помага, да споява, да извисява. Много отдавна човечеството се бе домогнало до големите истини около музиката - превърнала се на възпитателно средство, “облагородяващо" и повдигащо човешкото съзнание. Цялата природа не беше нищо друго, а свят, изпълнен с музика. “Дойдох до заключението, че човек не може да свърши работата си, както трябва, ако не е музикален" - казва Той. Двадесет и пет години Той се занимава с музиката; всичкото внимание е насочено към въпроса за отношението на музиката към човешката душа, какво възпитателно въздействие има тя върху човека.
Той нарича музиката: “Проводник и трансформатор на силите в природата”. Той разказва: “Колкото и да се натъкваш на мъчнотии и трудности, всякога да се допитваш до цигулката, какво трябва да правя, за да ги разреши правилно - музиката върши чудеса"
Теоретичната част била вече изградена, когато пристъпва към реализирането на задачата - нейното непосредствено приложение. Музиката вече става централно звено в оная нескончаема верига от методи и начини чрез които Той се е готвел да манипулира. Много време не се минава, когато тя заема голямо място в общия и частния живот на ония, които се втурват смело в една област, която до тогава се е смятало, че принадлежи или на тия “които къща не хранят”, или на специалисти само.
Той мина път на себеутвърждение - мина по свой личен път на строго определяне - истинското място на тоя свят, от изкуството, за което Той отдели толкова сили и време, като се включи изцяло в нея, със замах своята композиционна гениалност, музикална мисъл. Пътят бе изпитан, нямаше място за съмнение абсолютно уверен, стъпката му бе сигурна, точна, ритмична. Музиката за Него бе нещо, което трудно ние, неспециалистите бихме могли да кажем и уточним. Не сме си и поставили тази цел, с този фрагмент ние целим нещо съвсем друго - да проследим движението на тая музикална феерия, която Той успя да предаде силата на нейното въздействие, съкровищата, които не заключи и нагледния, убедителен начин, който релефно, пищно разкри силата на музиката като ни поднесе спонтанно и просто преживяното. Не е нужно да се пишат томове - не бяха необходими много думи. Той си остана пестелив, кратък и величествено скромен, когато изнасяше истината, изцедена от личната си преживелица. За музиката беше важно това. За Него беше важно, а вероятно най-важно беше за нас - да преживеем случая в тая къща, в една неизвестна улица на Варна. Да го преживеем и да не откъсваме очи от тая панорама, от тоя живо откъс от ежедневието Му, да не можем да го подминем без да сме докоснали дълбочината на това море - където блестеше един бисер - една идея, познание за музиката. Гледа за първи път от една негова преживелица от един пример, както просто го нарича Той. Не е искал да ни убеждава, нито да ни уверява. Целял е само преживяното. Красотата, дълбочината на една истина около музиката, която Той преживя, като не лиши и нас от нея, като разказва случая ясно, кратко и просто с пестеливи средства. Въздействието е изумително. Вече не откъсваш очи от майстора.
Музиката вече се изправя внушителна и покоряваща. Тая къща, в която Той е наел стая се превръща цялата на концертна зала - акустична зала, където Той, който се готви да покори света със словото си, е дал първия си музикален спектакъл - поразително за първи път - без публика - какво не бихме дали, за да чуем тая първа може би музикална композиция, творба, която Той изсвирва в тая стая, намираща се над една кръчма, където се пееше, викаше, прескачаше и правеше живота невъзможен. “Не можеше да се спи”. Жената отива да каже на своя наемател - кръчмаря, да въдвори нещо като дисциплина между клиентите, да не вдигат такъв шум и врява. Разбира се, нито кръчмарят, нито ония, които пият се вслушват в тая човешка неволя. И ето, че една вечер при най-голямата “врява и вик” в кръчмата “взех цигулката и започнах да свиря”. Започва нещо необикновено - през тоя нощен час - отнякъде долитат звуци - това вече не е шум, не е крясък като техния, тоновете прелитат, чувствата нахлуват, стигат до слуховия апарат, тая незнайна публика ги долавя по особен начин. Вслушват се, спират се, става нещо невероятно. Орфей всред своята джунгла. Музиката прониква, тя вече движи - процесът е неудържим - то е като топенето на снеговете, разпукване на ледовете. Когато пролетта идва, става просто неудържимо като развейгора - никой не може да противостои, не може да се бори. И изведнъж става тихо, изведнъж без шум, вероятно без думи един по един пияни полупияни и трезви още напускат кръчмата.
Нощта вече се спуснала тиха и спокойна и над този дом се възцарява нощния покой. Завесата пада, концертът приключва. Сега вече и ние сме там - присъствуваме след толкова години, повече от половин век - на пръсти се приближаваме, гледаме и цигулката и цигуларя, усещаме само музиката и кроткия покой след нея. Безвъзвратно, казано на човешки език творбата е изчезнала, но нейното звучене никога не ще стигне до нас. Не, ала ето, че нещо остана, остана не само там в оная къща в покрайнините на големия град, защото кръчмата опустя. Никой пияница не стъпи вече в нея. Последната нещастна кръчма. Изселили се другаде. Тъй и остана, бакалница - там вече никой нямаше да пиянствува. Остана нещо в нас - частичка от голямото, което Той през този нощен час подложи на смел и рискован опит. Силата на музиката, тая Неговата, с която Той се готвеше да внедри и обогати човешкото съзнание. Опитът, който бе толкова вълнуващ сполучи. Музиката - онова музикално парче, наредено по неизвестна гама, съдържащо сила не обикновена, а мощна, трептенията неудържими, успяли да надделеят с мелодията и хармонията, със своята сила и мекота, със своята красота и чистота над грубите трептения на една пиянска среща - разбъркана, раздробена, в един свят, безсилни да се преборят с въздействието. Орфей между зверовете на горите, кротко седнал пред нозете му. Картината тук е вече не само внушителна, а строго реалистична, смайваща със своята постановка. Проверката, защото не беше успяла да се въдвори мира на нощния покой в една къща, за да се спи спокойно. Той бе най-великия практик - неподражаем в своето изкуство да гради - здрава зидария за вековете. Основите бяха чисти и здрави като канара. Всичко преминаваше през стиха. Нищо не ви говоря, което да не е от опит. И сега, сега ето действието е направено, картината незабравима, случаят великолепен - в рамката на една обикновена къща.
За кого бе случая, за кого този сценарии? Ще кажат, за Него - казваме ние сега - за нас и за ония всички, които някога ще опитат устоите на тая сграда - Неговото учение, което Той поднесе на целия свят. Безупречно, без драскотини - кристално чисто и непоклатимо здраво.
Цялата тази нощна панорама, където блести ореола на музиката, ни отвежда до цялата оная дейност, когато през един цял сезон, всяка сряда държа беседа за музиката, по-късно композиране Неговите музикални упражнения, както ги наричаше Той, а окултни песни както ги наричахме ние. На музиката докрая Той отреди най-голямо място и музикалните дарове не преставаха.
Някои не останаха, не бяха уловени и на песен. Жалим за това - както не остана и тая музика, чиято публика се състоеше от една пиянска сган през оная нощ. Какво се случи нататък | неизвестно. До нас стигна само разказа за тая нощ, всред тъмата на която блести заревото на нещо твърде голямо, твърде значимо, което се опитвахме да уловим и пресъздадем.
Музиката бе нещо голямо, нещо огромно и феноменално - като универсален изрез на вечното, великото, здраво сместено в живота на човека, като необходим жизнен елемент.
За нас - преминали през Неговата музикална школа, процесът ни е ясен – целите… и огромното въздействие на музиката вече е преживяно. Ала за този среднощен концерт ще съжаляваме - една мелодия мощна, дълбока изразителна и изпълнена с трепета на Неговия Дух - ще витае някъде безгласна и проникновена, за да ни говори живо на нас учениците как да пеем, как да свирим, как да мислим, за да въздействува така.
Казва Учителят по повод този пръв по рода си нощен концерт: “Реших в себе си: втори път няма да свиря това парче” Защо музиката със своите тонове да не произведе известно влияние върху умовете и сърцата на хората? Говоря за благотворното влияние на музиката. Колко време трябваше да свиря през тая вечер, за да въздействувам на хората да не пият. Голяма сила се крие в музиката. Трептенията, които вложих в цигулката разрушиха трептенията на…
За нас....
Че злото, ако е зло да ни се подчинява и ни служи, скръбта ни да се превърне на радост, унинието на надежда,
Съмнението ни на вяра -
Всичко у нас, което прилича на ония винопийци, от оная кръчма да пристигне и безшумно да напусне нашето чисто предверие, за да завърши радостта си спокойно и добре.
Музиката е уникална - нейното влияние незаменимо, нейната сила магична.
Той успя в това направление и ни връчи магическия талисман.
