“Радостта иде в света. Радостта разрешава всички противоречия.
Тя е най-високият връх на земята. Само мирът носи Радост."
Учителят.
Радостта се познава по своя аромат. Ароматът на теменужката стига до нас, ако и да е скрита под храсталака. Ние го вдишваме с пълни гърди и изпитваме голяма приятност. Ученикът затова е ученик, за да усеща не само теменужния дъх, нито само дъха на заснежените простори, ученикът усеща аромата на чистотата, на доброто, на истината, на радостта. Ученикът познава този дъх. Много е важен този момент - заключителен акорд на голямата симфония наречена Идеалът на ученика.
Радостта идва последна. Тя събира като фокус лъчите на едно голямо слънце, от тях изплита венец с който увенчава главата на ученика. След това пътят се очертава чист и нагорен и хоризонтите лежат ясни, небето се откроява като кристал.
Радостта е дар, който пълни душата, сърцето, ума на ученика и му дава криле да живее, да учи, да твори, да служи. Предшествуват я Мира, Светлината, Любовта.
Мирът й построи жилище и я покани - ела, сега вече има къде да живееш. Там където няма мир, няма радост. Радостта не обича шума, хаоса, неразбранщината. В такъв свят Радостта няма да стъпи дори с единия си крак. В света няма радост, защото няма мир. Светът е изжаднял за радост, но преди това трябва да реализират мира. Радостта е скъпа гостенка и не идва лесно. За сега на Земята само децата познават аромата на радостта, защото са безгрижни. И учениците, ако са успяли да дадат радушен прием на Любовта, на Светлината и на Мира - реализирал е среща с най-благородното, с най-светлото и с най-великодушното - дал е прием на Любовта, на Мира, на Радостта.
Мъдрецът казва: За сега на Земята има само едно единствено жилище в което да отсядат тези четири небесни жителки. Това жилище представлява ученикът - новата личност родена през най-бурното столетие, в ранните дни на голямата пролет, която пристъпва на Земята. Признаците за идването на пролетта са много. Чува се песента на подранилата птичка, долетяла от юг, чуват се песните на потоците, които се стичат по склоновете на планината, пукат се пъпките на дърветата и първите пролетни цветя ухаят. Ученикът успя да чуе, да разбере и да преживее красотата на идеала, който бе оповестен и поднесен като дар по случай пролетния празник. Предстоеше пръв да опита сладкия плод на радостта. Вечна и неизменна радостта беше намерила радушен прием в жилище, построено от мира, осветено от светлината и стоплено от Любовта. Радостта сега можеше само да дава угощение, най-богатото на земята.
